Нещата наистина имат склонност да се подреждат. Но на много хора им е трудно да се отпуснат в мисълта, че Вселената ще се погрижи за всичките им нужди. Стискат идеята, че всичко зависи от тях и лежи на техните плещи и зависи единствено от техните усилия. Но във Великия Замисъл на нещата ролята им в действителност е друга – да вършат само онова, което ги радва и вдъхновява – и да приемат даровете на Вселената в отговор на всяка тяхна излъчена в ефира автентична потребност…

Спрях да мисля какво СПОРЕД МЕН трябва да става в живота ми, да имам, да правя, да постигам; фокусирах се върху мисълта, че всичко, което е ПОЛЕЗНО да направя, ще пресече пътя ми и всичко, което НАИСТИНА ми е нужно, ще го получа. Превърнах тези идеи в дълбока своя истина, в постоянна безсъмнена вибрация. И бера плодове с пълни шепи…

Освен незаменимия с нищо покой, получавам и всичко нужно, преди още да се сетя съзнателно да помоля за него – сякаш Някой дочува най-тайните ми мисли и бърза да ме зарадва…

Благодаря за това, което СЪМ – защото е СВОБОДА

Източник: http://evolife.bg