Някои наричат това състояние вещицата в жената, други я наричат Лилит. Това са архетипи, за които много е писано и те вече са натоварени с определен смисъл. Аз наричам това състояние жената в жената и когато употребявам думата вещица, ще имам предвид него.
И така, в тялото на жената има три мозъка – ум, сърце и корем. Жената живее в коремния мозък, а в сърдечния живее майката. Вещицата слуша коремния мозък. Всяка жена може да бъде вещица и това не е привилегия за избрани, но не всяка жена е разкрила за себе си своята вещица. За да бъде жената вещица, компасът и пътеводната ѝ звезда следва да е коремният мозък.
Като житейски модел това изглежда така: ако вие като жена знаете по какви причини и защо сте с даден мъж, то вещерското у вас няма да се отвори. Това е така, защото енергията ви е насочена навън и е ангажирана със светската изява. За да захраните вещицата, вниманието ви трябва да е насочено към вътрешността и към коремната празнота. Вещицата е винаги свързана с корема си и оттам тя получава информация за външния свят.
Жената, която казва: „Аз съм с този мъж, защото той е умен, красив, богат, образован, такъв или онакъв”, не е почва. Мъжът само си губи времето с нея, тя нищо не може да му даде, а само ще го изчерпва. Мъжът може да се засади само в празна и свободна жена. Ако жената има мнения, преценки, очаквания, то мъжът не може да се засади. Там вече се е засадил друг мъж, макар и въображаем и несъществуващ. Жена в такова състояние всъщност е мъж. Тя носи в ума си вече създадени структури и от мъжа се очаква да ги запълни със съдържание. Да, но това не е работа на мъжа. Редът, при който енергията тече правилно, е: мъжът създава структурите, а жената ги запълва със съдържание.
Жената е вещица, когато е с мъж, без да знае защо. Това е зовът на корема и тя само го следва. За нея този зов е управителят на живота ѝ. Вещицата не се интересува дали поведението ѝ е приемливо и съответстващо на очакванията на мъжете и обществото. И в това именно е силата на тези жени. Гледах клип, в който известна сексоложка даваше съвети по правилно женско поведение. Единият съвет гласеше: „И момичета, запомнете, секс най-рано след трета среща.” Мнение на вещица: ако вие знаете и следите кога трябва да направите секс, то вашата вещица няма да се събуди. Ще имате може би комфортна, материално обезпечена или съответстваща на светския ви имидж връзка, но в нея няма да гори вещерски огън. Тя дори няма да е връзка, а сделка между бизнес партньори. Вещицата прави секс, когато почувства зова и импулсния ток в корема и това може да е на първа среща, може и на десета. Тя не се опитва да задържа или контролира този импулс, все едно да иска да спре захранващия и нея, и мъжа поток. Тя не се грижи за руслото на потока и не се предпазва от мъжа, както и не извършва действия, които според светските стандарти се определят като правилно женско поведение. Защото вещицата не е съсредоточена върху това чрез поведението си да запълва шаблоните на обществените очаквания, а е съсредоточена върху вътрешния си свят и потока. Предполагам сте гледали филми, в които копаят за вода или петрол. Виждали сте как изведнъж струята избликва. Нали не сте забелязали течността да стои в Земята и да разсъждава: „Аммм, дали е подходящо да избликна точно сега? Тези хора май не са готови за моето избликване. Дали да не изчакам да направят поне три опита, за да разберат колко целомъдрена, сериозна и важна течност съм аз и да ме ценят повече?”.
И сега опираме до опитността и зрелостта на мъжа. Бдителният мъж веднага се ориентира в ситуацията и вместо да губи време в празни разсъждения дали жената е избликнала според нормите на правилното женско поведение, той бързичко започва да организира живота си така, че да задържи и стопанисва потока. Неумелият и невнимателният мъж не връща структурираност на жената и потокът ѝ започва да се разпилява. Жената разпилява, когато мъжът е разрушителен и съхранява, когато той е градивен. Тя не може да остане в това състояние, тъй като потокът я дави, той я потапя. В нея се активира собственият ѝ вътрешен мъж, който осигурява канал и форма за потока, но той спира да тече към външния мъж – този, за когото всъщност е предназначен и който, използвайки го, би следвало да го претвори в еволюция и растеж за себе си, за децата си, за света. На много мъже това действие им изглежда сякаш жената се е обидила или си отмъщава. И то донякъде е така, защото късата клечка остава в мъжа. Но вещицата не се обижда, още по-малко си отмъщава. Тя само следва коремния си мозък и за нея е важно съхранението на собствения ѝ поток, а не концепциите в мъжкия ум. Тя знае, че е само приносител и свидетел, но мъжът не знае и затова, когато потокът се отдръпне, мъжете държат жената отговорна за това. Обаче истината е, че както утробата е в жената, но детето в нея е собственост и на двамата, така и изворът е в жената, но грижата за потока е отговорност и на двамата. Вещицата влиза в живота на мъжкото его и това е дар, който идва да научи мъжа, че е само участник в танца, че е само инструмент на танца, че е само канал на течащия поток.
Вещицата се отличава от другите жени по това, че тя никога и при никакви обстоятелства не изневерява на коремния си мозък и не заменя благодатта, идваща оттам за светски играчки като сигурност, положение в обществото, пари и други от този вид. Много са жените, които са изживявали вещицата в себе си, но повечето от тях се отказват от нея заради сигурността и удобството. Какво имам предвид? Често в живота се наблюдава следната ситуация: мъжът впримчва жената като разпалва вещерското в нея, но след това постепенно и неусетно започва да я води по пътечката към състоянието да му стане майка. Тук е преломната точка за жената, така както преломната точка за мъжа е моментът, в който решава дали да стане стопанин или да си остане ловец. Тази точка е преломна, защото за жената е много изкушаващо да стане майка на мъжа си. Тази роля ѝ дава голяма власт над мъжа. Все пак мъжът лесно може да напусне жената, но много трудно би напуснал майката. В този преломен момент жените, избрали майката, получават своята награда – спокойно битуване без изненади. Цената, която заплащат за това, е пламъкът в очите, творческият огън, любопитната животворяща енергия на свободния полет. Тук има опасност да бъда неправилно разбрана. Не казвам, че тези състояния се изключват взаимно. Вие можете да имате връзка и в нея да има изобилие, сигурност, удобство, материална обезпеченост и семеен уют. Точно така и трябва да бъде. Но вие следва да си останете в състояние на вещица в тази връзка, като това е най-добрият възможен вариант и за вас, и за мъжа. Казвам само, че вещицата няма да жертва вещерския огън заради придобивки или в името на комфорта на незрялото мъжко его. Защото може и да е вярно, че майката в жената се грижи за творенията на мъжа, но пък жената в жената зачева с тези творения, а ако няма зачеване и раждане, няма да е необходима и майчината грижа.
И сега три ключови думи за мъжа: Ловец, Стопанин, Войн /Творец/.
Ловецът /Мъжът/ – най-древният архетип в мъжа. Развит още по времето на Матриархата. Матриархатът не е време през което жените са властвали над мъжете, както материалистичната и буквалистична нютоно-картезианска наука е приела да смята, защото виждането ѝ е сведено до повърхностно гледане на опаковката, а е време, в което доминиращата енергия е била женската или с други думи казано – тялото, уменията на тялото и потребностите на тялото, което е женската част в човека, са определяли оцеляването и живота. Ловецът има много добре развита връзка с вътрешната си жена, което означава силни инстинкти. Мъжът – ловец инстинктивно знае как да борави с жената, именно защото е действена и работеща връзката му със собствената му вътрешна жена. Това е веригата стимул – реакция. Точно както и при лова на дивеч, ловуващият не мисли, а само дебне и действа, но действията му са плод на тренираност и опит. Така че, важна ли е сексуалната опитност за мъжа? Да! При тръгнал импулс от жената и неумело сексуално поведение от страна на мъжа, този импулс се прибира обратно и обикновено не се отваря повече. Първо трябва да си се научил да боравиш с лък и стрели и тогава можеш да уцелиш дивеч. Ако си неумел и животното избяга, няма да се върне за втори опит. Основополагащо за успеха на ловеца не са знанията в ума му, а усещанията и способностите на тялото му за навременна реакция.
Стопанинът /Бащата/. По времето на Матриархата хората са общували помежду си чрез звуци и жестове, а животът е бил изобразяван с картинки. Това е така нареченото образно-символно мислене. Когато женското се е разгърнало във всички възможни направления и е натрупало достатъчно опит и енергия, се е стигнало до еманация, до преливане. Тогава то е захранило мъжкото, което се изразява в появата на лимбичната система, подкоровите центрове на мозъка, които отговарят за мисленето и висшата нервна дейност. Появява се словото, а заедно с него се появява и Бог. Започва Патриархатът. Оцеляването вече не е зависело само от уменията на тялото, а и от технологиите, които ще измисли умът, за да защити и улесни тялото. Стопанинът знае как да използва наловуваното, за да задоволи очакващите от него – жена, деца, род и племе. Майстор на пътя, на канала, на руслото, в което ще тече женската любов. Строител и грижлив пазител, той развива в себе си качества като дълг, отговорност, трудолюбие, постоянство, упоритост. Основополагащи за стопанина са стратегиите и технологиите, които ще измисли и изобрети с ума си. Находчив и търсещ, той е човек на логиката и аналитичния поглед.
Воинът /Творецът/. Днес повечето мъже са или добри ловци, или добри стопани. Опитните в съблазняването ловци, обикновено не могат да стопанисват жената, а тези, които отдават сили и време да развият в себе си стопанина, често губят връзка с инстинктите си и много добре знаят как да се грижат за жена, но не могат да я съблазнят. Воинът е андрогин. Той обединява в себе си ловеца и стопанина и реализира успешно танца между тях. Воинът е стратег и мислител, но и много умел ловец. Той е капитан, загледан в пътя и целта, но неизпускащ от вниманието си платната и кормилото на управление на кораба. Освен това воинът е и съзидател. Той гледа глина, а вижда стомна за вода, гледа птица, а вижда самолет, гледа риба, а вижда подводница. Думата, която характеризира воина – кураж. Той рискува и се проваля, и опитва пак като не се уморява да опитва. Действа с увереност в непознатото, защото само така ще придобие умения и ще го превърне в познато. Не се страхува или пази от грешки, защото те ще му донесат опит за това как не се прави, как не трябва да бъде. И тогава той ще пробва по друг начин като така претворява непознатото и го прави практически приложимо. Воинът търси жената, за да ловува вещерската енергия в нея, а не си пазарува някакво женско присъствие с прилежащите му тяло, домакински умения и придружителство. Но той ловува вещерската енергия, не за да се отдава на наслади или за да се зарови в домашния уют, а за да я използва за растеж и еволюция на света, който обитава.
Дали жената вещица също е андрогин? Разбира се, да. Макар че връзката с вещерската енергия ѝ дава неповторима и божествена сексуална наслада, тя не е нито зависима, нито пристрастена към сексуалната страст и не я превръща в самоцел. Ако правеше това, тя щеше да е идентична на ловеца в женски вариант и стремежът ѝ щеше да е ловуване на мъже заради придобивки или удоволствия. Подобен подтик би я отвел в майката, съответна на стопанина, като резултатът ще е загубване на вещерското състояние. Отново, за да не бъда неправилно разбрана, ще уточня, че не се изказвам срещу майката в жената – свещена еманация на женското. Всяка жена следва да се стреми да изпита майчинското състояние, но то трябва да се разгърне не за сметка на вещерското, а като продължение и надграждане. Просто в ситуация или-или вещицата ще избере да запази вещерското, за нея това са корените на дървото, които вдъхват живот на короната. Жената вещица точно като мъжа воин знае, че вещерската енергия ѝ е дадена, за да послужи на по-висша цел и тази цел е еволюция на осъзнаването. Разликата между тях се състои само в едно. Жената се ражда с вещерското състояние в себе си, то ѝ е дадено по рождение и тя трябва само да го пази, да го съхранява, да внимава да не го изгуби, увлечена по лъскавите изкушения и примамките за лично щастие. Мъжът не се ражда воин. Той трябва да изгради воина в себе си. Да държи жива връзката с ловеца и да усъвършенства стопанина, докато стане майстор в умението хем да държи кормилото на управлението /вътрешната му жена и жената в дома му/, хем да не изпуска от погледа си състоянието на платната /външната среда, също женска като състояние/, хем да поддържа в ума си и целта, и посоката на пътя /мъжката концепция и визия за реализация на нови форми, през които битието да тече и да се проявява/. Когато жената е конструктивна, тя съхранява. Когато е деструктивна, тя разпилява. Мъжът е конструктивен, когато твори и деструктивен, когато разрушава. Жената трябва да опази, да съхрани, даденото ѝ по рождение, докато мъжът трябва да се сътвори, да се създаде, използвайки даденото по рождение. Затова в Индия казват, че жените се раждат, а мъжете се изграждат, а всяка жена знае, че е много по-трудно да бъдеш мъж. Но разбира се, изграден мъж, а не роден мъж.
Автор: Росица Тончева
