В нощите си все към тебе пътувах. Пристигах тихо и като невидима прашинка присядах на дивана в дневната ти и те чаках. Още те виждам с вътрешното си зрение – красив и снажен. Още пътувам в мислите си към теб. И тихо обгръщам раменете ти. Изпращам ти любов и светлина, осъзнавайки, че ти си бил една милиминка пълнеж в моята човешка съдба-игра. Изпращам ти балон от целувки и прегръдки. И ти благодаря.
Не всяка любов идва, за да ни рани. Напротив. Чрез хората, които докосват сърцата ни, Бог ни пробужда. След една отишла си любов, този който е бил влюбен, страда. Но не за това ни се дават любовите. Те ни носят посланията на Вселената.
Спомняш ли си как ме учеше да вярвам в себе си и да си поставям високи цели? Тогава те помислих за чудак. Та аз си бях едно най-обикновено момиче. Тогава още не съм знаела истинската си стойност. Ти беше този, който видя светлината в мен и ме посъветва да развия себе си. Мислех те за странен. Докато не узрях и сама видях как вътре в мен грее топчица светлина, примесена с любов. Едва тогава те разбрах. Прости ми за невежеството. Днес разбирам какъв е бил подаръкът на твоята любов – обичай себе си. И ти благодаря.
Не всяка любов ще създаде семейство и поколение. Така, както не всяка кокошка ще измъти пиленца. Но всяка любов е малка частица от онази голямата, истинската любов. Твоята любов ме направи по-мъдра и осъзната. Благодаря ти.
Ти си замина от живота ми, но думите и делата ти останаха. Парещият ти искрен поглед, пълен с толкова много светлина и красота още ме топли. Болката от раздялата ни отдавна си замина. Но подаръкът, който ми донесе, остана. И да исках, не можех да го изхвърля. Думите ти бяха семенце, попаднало в благоприятна почва и среда. Покълнаха и ето ме на – друга съм, променена. Едва сега, след 2 години, открих какъв дар си ми дал. Понякога духовното невежество ни пречи да получим най-хубавите подаръци. Твоят подарък вече е факт – обичам и уважавам себе си.
Автор: Elen Dejavu / elendejavu.blogspot
