Представяме ви едно силно послание, което решихме, че ще е най-подходящо да споделим точно днес За всички влюбени и за всички даващи любов тази история от Мария М., която започва така…

Здравейте…Моля ви публикувайте това …Моля ви…Написах го за човека,за когото бих дала и последната си капка живот…

„Ей…
Знаеш ли…
Искам да го знаеш…
Държа да го знаеш…
Дори и живота да те промени в миг, за ден, за два и от щастлив да започнеш да плачеш, аз ще съм до теб чуваш ли… Ще плачем заедно, ще крещим, ще говорим… Ще плачем докато не изпия и последната капка сълза от очите ти,докато не избродирам всички слънчеви лъчи в тях, докато не напълня ръцете ти с жива вода… И ей… Знаеш ли… Дори да ме гониш, не можеш да ме изплашиш… Да знам ти не вярваш, че човек, когато казва „Остави ме“, крещи „Остани“, но аз го вярвам и дори да ме заплашваш, тормозиш, нараняваш аз пак няма да те предам, пак няма да те оставя, пак няма да се откажа от теб… Готова съм да понеса всичко и да платя цената, ако това означава, че ще те видя отново същия човек, с когото се запознах…

И ей…Знаеш ли…Няма да ти кажа, че първия ден усмивката ти е била фалшива, знаеш ли защо… Защото знам, че тя е била истинска заради моето присъствие… И няма да те обвиня в нищо, защото човешкия живот има своя история и аз знам, че ако си прикривал сълзите си известно време то е било от страх, че ще ме изплашат, а ти не си искал да си тръгна…

И ей… Знаеш ли, че ако твоята история те е направила тъжен всеки Божи ден, аз ще напиша нова история за теб… С всеки нов ред, аз ще трия стар такъв… Не ме питай защо ще изтърпя всичко… Хората го наричат ЛЮБОВ… Съдба… Път… Път, който съдбата ми е начертала да извървя с теб, та дори и да е в твоите най-черни моменти…

Защото ей… Знаеш ли… В дълбините на твоята душа ще се разровя, но нищо не може да ме спре да те вдигам стотици пъти още преди да си паднал… Не ме питай защо… Хората го наричат ЛЮБОВ… А щом съм я изпитала веднъж към теб, значи днес аз трябва да ти я докажа не само на думи…

И ей знаеш ли… Дори да ме гониш, опитваш да ме убиеш с думи, та дори и с постъпки аз няма да си отида, защото хората го наричат ЛЮБОВ и заради нея,теб,нас аз няма да предам човека, който вчера се е смял, а днес плаче… Сълзите ти не могат да ме изплашат… Проблемите ти, дерзанията ти… Променливото ти настроение… Нищо… И ей знаеш ли… През каквото и да минеш аз ще превърна всяка твоя слабост в СИЛА… Няма да ти казвам твоите слабости, а ще очаквам ти да ми ги казваш за да ги превръщам лека по лека точно в СИЛА – силата, от която ще имаш нужда точно в оня превратен момент, в който ще ме гониш…

И ей знаеш ли… Още нещо последно… Ако някога имаш нужда да гониш някого, то нека бъда този някой АЗ… Ще платя всяка цена тройно, петорно и колкото съдбата определи, защото ТИ не си избрал по своя воля да падаш, НО АЗ ИЗБИРАМ по моя воля да те водя към светлината… Нищо не може да ме изплаши, когато става дума за теб… Ще пренапиша всичко от начало,каквато ще цена да се наложи да платя… Не се страхувам… Нека бъда АЗ тази,която ще се опиташ да нараниш в болката си… Защото ей… Знаеш ли… Твоята болка ОТДАВНА е и моя… Една болка в две души…

Никога не забравяй това…
Ще отворя земята за теб, ако се наложи, ще обърна небето, ще взривя света, но твоя свят ще го преродя…
Знам, че сега не вярваш в тези глупости, които изчете нали? Но ей знаеш ли… Всъщност аз знам, че съвсем скоро ще падне най-тежката сълза от окото ти и тя ще бъде нашата свързваща точка… Оная червена нишка, която никога няма да успеем да скъсаме, защото Бог изпраща някой на някого, когато двама имат нужда от спасение един друг…

И ей знаеш ли… Дори и живота да те промени в миг, за ден, за два и от щастлив да започнеш да плачеш, аз ще съм до теб чуваш ли… Ще плачем заедно, ще крещим,ще говорим… Ще плачем докато не изпия и последната капка сълза от очите ти, докато не избродирам всички слънчеви лъчи в тях, докато не напълня ръцете ти с жива вода…
Защото не се страхувам от теб… Нито от най-тежките моменти пред, които живота утре може да те постави на колене… Аз ще съм до теб за да те изправя, и няма сила, която да ме спре…

Защото хората го наричат ЛЮБОВ…“

Автор: