Разочарованието идва винаги от човека, към когото храня особено доверие. Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния.
Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност.
Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт.“
* * *
„Не е нужно да пътувам надалеч,за да търся моя рай.
Целият го имам тук, около себе си.
Към този рай не е нужно да пътувам, защото той е в мен самата.
Точно по тази причина пътуването е особено трудно. Изминавам целият път само в сърцето си.“
Невена Коканова
Източник: spiralata.net