Искам да ви разкажа за баба Гинче. Тя е от нашата църква, но от известно време не може да идва заради здравословни неразположения, които се надявам скоро да се разрешат.

Аз никога нищо не съм правила за нея. Дори не сме общували по-отблизо. Не съм отделяла време, за да я изслушвам, нито съм я карала до дома и. Но тя ме обича.
Въпреки че не се виждаме напоследък, тя следи какво става с мен и живота ми. Миналата седмица се случи нещо ново и голямо за мен, което беше свързано с вълнения, сценична треска и дори не предполагах, че някой разбира притесненията, които бяха зад всичко това.

Тя обаче ми изпрати писмо, в което беше направила детайлен разбор и анализ на всичко през нейните очи, пълно с насърчения и гордост. Тя се гордее с мен! Представяте ли си? И към писмото имаше ШОКОЛАД!

Това е трето или четвърто писмо, което получавам от нея. Първите бяха стихотворения. Стихотворения за мен!

И двете ми кръвни баби са живи, но поради стечение на обстоятелствата нямам контакт с тях. Тя едва ли знае това и едва ли знае, че съм имала нужда от това насърчение.

Може да си кажете, че тя е някаква самотна жена и затова го прави, но ще побързам да ви кажа, че тя има голямо семейство и всичките и близки са в църквата, така че това, което прави към мен не е някаква проекция или компенсация на нещо, което и липсва. Не, тя наистина го прави за мен! И няма друг мотив, освен да ме зарадва.
Понякога истинското ни семейство не е това, което е в официалното ни родословно дърво.

И понякога намираме истинската любов на места, от където не сме я очаквали.
Истинска любов е, когато една жена, с която нямам кръвна връзка и за която нищо не съм направила, се държи с мен като с нейно дете.

Истинска любов е, когато мъж или жена, която не познавам лично, излезе напред при призив за молитва в църквата и аз изляза зад нея и и положа ръцете си, и плача пред Бог за нейната нужда.

Истинска любов е когато влезеш в служение и докато правиш нещо за пръв път пред църквата, пастора ти те гледа с насълзени очи, изпълнени с бащинска гордост.

Истинска любов е когато сгафиш и паднеш, когато направиш нещо, за което заслужаваш да бъдеш отхвърлен, но вместо това получаваш безусловна подкрепа и нов шанс.

Истинска любов е когато момче от църквата ти е било потиснато и неуверено и изведнъж тръгва напред и нагоре, а ти се радваш за него повече, отколкото би се радвал, ако спечелиш някакви пари.

А Той в отговор им каза: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми? И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.

Марко 3:33-35 VBG