Не разбирам около какво се върти дебата за образование и култура!?!…
Преди години, във Виена попаднах в музея за модерно изкуство. Беше сутрин и още не беше отворено за посещения.
Пред входа чакахме само аз и клас ученици (около 10- годишни), водени от учителката им.
След като МОМА отвори вратите си, влязохме и аз се отдадох на блажена разходка из австрийското изкуство на 20-ти век. В една от залите се засякох с училищната група. Бяха застанали пред картина, която изобразяваше син квадрат и внимателно слушаха как учителката (не екскурзовод, а учителката) разказва историята и смисъла на абстрактното произведение.
Не разбирам немски, но ми стана интересно да ги наблюдавам и тръгнах да обикалям с тях.
Спирахме се пред безумни инсталации, платна и скулптори, тя им обясняваше, а аз си мислех: „Ей тия деца ще порастнат, ще влязат в театралната зала и ще могат да възприемат абстрактна сценография, модерна драматургия и експериментални спектакли!”. Мда, и няма да се задоволяват само със сюжети тип „Криворазбраната цивилизация” и „Многострадалната Геновева” (с цялото ми уважение към историческото значение на тези пиеси). По- нататък влязохме в залата на т.нар. Виенски артисти от 60-те години.
Навсякъде имаше фотоси от техни анти-военни пърформънси. Бяха снимали гола жена със забодена в задните части роза. Мислех си, че децата ще започнат да се хилят и побутват, но не – гледаха и слушаха с цялата сериозност и внимание. А аз пак се пренесох мислено в България, където макар че от екрани и билбордове да бълва чиста порногрфия, ако някой покаже голо тяло на сцената, „гръмва скандал” и това става център и смисъл на спектакъла.
Но не за голотата ми е думата.
Наскоро една приятелка сценограф ми разказа, че взела детето си от училище и то било много разстроено. Учителката по рисуване му вдигнала скандал, защото е нарисувало синьо дърво. Казала му, че не може, че дървото е зелено и кафяво и му писала двойка. Майката успокоила детето си и го попитала, защо е решило да нарисува дървото синьо, а то отговорило, че дървото е било едно и се е чувствало самотно. С цялата божественост на таланта си, момчето е усетило самотата на синия цвят. Но учителката, която сигурно от десетилетия не е влизала в галерия, казала, НЕ…
Ами, ДА! Страх ме е да пусна децата си на училище!!!
И още нещо, във Виена приятели ми разказаха, че в Австрия има държавна финансираща програма за експериманетално и авангардно изкуство. Печелят най-нестандартните, смелите и направо “откачени” идеи. Попитах дали проектите трябва да имат „социален контекст”. Австрийците се разсмяха. Веднага осъзнах глупостта на въпроса си. Ами да, смисълът е в самата дързост и в свободата на мисълта. Какъв по-добър начин да изграждаш независимо, мислещо и модерно общество!…
И това е смисъл, който се генерира на държавно ниво и цели да пробуди умовете и сърцата на хората, пък те ако искат да ръкопляскат седнали или прави…
А ние, докато се опитваме с наредбички и постановленийца да си „кърпим съдраните гащи”, и деца ще умират, и в нищета ще тънем…
Автор: Невена Калудова, Фейсбук
Източник: http://www.lentata.com
