#Кой е източникът?
Истината е, че подобно поведение не се заражда току-така. То често е свързано с детството. Имайте предвид, че децата не правят разлика между това, което са и останалите около тях. Ерго – от малки се чувстваме големи и силни. Да, но когато още от малки не сме получавали достатъчно любов и внимание, погледът ни за живота и взаимоотношенията се видоизменя. По този начин се появяват и психологическите травми. Следователно, дори в напреднала възраст, „детето” се чувства незначително, необичано и отхвърлено – длъжно да изкупва нечия вина, за да получи признание и/или малко обич.
#Това ли е единственото обяснение?
Не. Загубата на близък човек може да отключи подобни мисъл и форми, които ще доведат до сходно поведение на изкупителната жертва.
#Възрастните също са застрашени
В случай, че сте преживяла тежка раздяла и/или на работното си място сте/сте била подложена на психически тормоз, започнал от „невинни шеги” от страна на колегите си, напълно нормално е да развиете (не)съзнателно чувството за вина. Тогава започвате да се поставяте все по-често под въпрос, да изпитвате неудовлетвореност от самите вас, да се критикувате и самонаказвате. Изведнъж въпросът е на живот или смърт. Вместо да носим 10 кг тежест, поемам 10 тона. Тогава настъпва началото на края – Емоционалното самоубийство.
#Тежестта на ежедневната вина
Колкото повече сме въвлечени във водовъртежа на вината, толкова повече се влошаваме. Да, психиката става уязвима, а ние несъзнателно се убиваме емоционално. Първоначално ще започнете да се омаловажавате, увереността ви ще избледнее, а на по-късен етап рискът да спрете да вярвате в себе си е непреудолируем. В желанието си да помогнете на другите, доброволно се осъждате на тежка присъда. Замислете се, кой от тези, които така съвестно искате да спасите, би направил същото за вас.
#Можем ли да се отърсим от това чувство?
Според психолозите всички притежаваме способността да се избавим от която и да е ситуация. Проблемът е, че повечето от нас лъжат себе си, мислейки си, че се променят. За да излезем от омагьосания кръг на вината е редно да си признаем, че имаме наклонност да се нагърбваме с чужда отговорност.
