Мъдрецът се усмихнал и му казал:

– Ела у дома ми и бъди мой гост. Жена ми ще ни приготви домашен сладкиш.

Отишли заедно в дома на мъдреца и се настанили в гостната. Мъдрецът повикал жена си. След малко в стаята влязла красива, ведра жена, която изглеждала много щастлива.

– Да, скъпи, какво има!
– Мила, моля те направи тесто за твоя прекрасен сладкиш.
– Добре, веднага. – отговорила жената.

След известно време тя се върнала в гостната и им казала, че тестото е готово.
– Сега добави към него от най-хубавото ни масло и от онези вкусни орехи, които пазим за специални случи. – продължил мъдрецът.
– Добре – отговорила жена му.

Тя се върнала след около десет минути, а мъжът ѝ дал следващото указание:
– А сега прибави към тестото малко глина от двора и го изпечи.
– Добре – отговорила жената и след около половин час се върнала, носейки в ръце готовият сладкиш.

– Ние не можем да изядем този сладкиш. – казал мъдрецът – занеси го на прасетата.
– Добре – отново отговорила жената.

Гостът бил шокиран от това, което виждал. „Но нима това е възможно?! Тази жена покорно изпълни всичко, което нареди мъжът ѝ, даже и най-абсурдното… Не възрази нито веднъж и дори не се разсърди, че трябва да изхвърли сладкиша, който направи…”, си мислел младия мъж.

Той бил толкова впечатлен, че решил да направи същото със своята жена. Когато се прибрал у дома, той още от прага ѝ извикал:

– Скъпа, замеси ми тесто за сладкиш!
– Откъде го измисли това? Имаме си достатъчно храна вкъщи, пък и аз си имам друга работа! – раздразнено отговорила жена му и се прибрала в стаята си, затръшвайки вратата.

На другия ден мъжът отново отишъл при мъдреца и го попитал:
– Защо при теб се получи така, че твоята жена изпълни охотно всичко, което ѝ каза, а моята даже не ме изслуша?

– Всичко е много просто, – му казал мъдрецът – между вас няма уважение.

– И какво да направя сега?

– Вие двамата трябва да се научите как да се уважавате един друг. Но за това, най-напред ти трябва да започнеш да правиш всичко, което е нужно за да се чувства тя щастлива.

Замислил се мъжът върху думите на мъдреца и си тръгнал към вкъщи. По пътя видял изключително красив розов храст. Спомнил си, че точно такива рози подарил на своята жена, когато поискал ръката ѝ. И после всеки ден ѝ носел по една роза. Но оттогава вече било минало много време. Вече не си спомнял кога за последен път ѝ е носил цветя. И сега решил да откъсне една клонка от красивия розов храст и да го занесе на съпругата си. Когато се прибрал, тя вече спяла и за да не я събуди, той просто оставил розата до възглавницата ѝ.

На другата сутрин, за пръв път от много години го чакала сервирана закуска… и една красива жена със невероятно сияещи очи. Той я прегърнал и нежно я целунал, точно като правил някога. От този ден нататък, помнейки думите на мъдреца, мъжът винаги се опитвал да направи своята жена щастлива. А тя му отвръщала по абсолютно същия начин.

Минали няколко години. Един ден на вратата му почукал млад мъж.
– Чух, че отношенията между теб и жена ти са образец за семейно щастие и хармония. При мен нещата вървят много трудно – непрекъснато имаме търкания с жена ми, тя не ме слуша, постоянно спорим за всичко… Моля те, кажи ми каква е тайната на семейното щастие?

Стопанинът се усмихнал и казал:
– Заповядай у дома и бъди наш гост. Жена ми ей сега ще ни изпече сладкиш…