Понякога се чудим, не може ли винаги всичко в живота ни да бъде хубаво? Защо са ни трудностите?
Но вселената е по-мъдра от нас. Ако винаги всичко е лесно и хубаво, ние ще престанем да го ценим, ще спрем да се радваме и да се усъвършенстваме и напълно ще забравим за Бога.
„Ако в живота ви идва дъжд, съсредоточете се върху цветята, които ще разцъфнат благодарение на него.“
Спомнете си историята на древен Египет. Имало години, когато Нил излизал от коритото и потапял всичко, а хората понасяли глад и бедствия години наред. После обаче идвали плодородни години. Тогава всички се радвали.
Така е и в живота ни – пoнякога се случва нещо извънредно, което в последствие се оказва, че е подготвяло почвата за нещо важно и значимо.
Когато вали дъжд, ние можем да се ядосваме, че ще се измокрим, че навсякъде се образуват локви, че става кално… И мислейки така, дъждът се превръща за нас в бедствие. Но можем да погледнем и по друг начин.
Благодарение на него растат плодове, зеленчуци, цветя. Така се отнасят например в Сицилия и наричат дъжда „благословена вода“.
„Обикновено именно предизвикателствата по пътя ни показват кои сме всъщност.“
Всички трудности ни правят по-добри, по-силни и по-чисти, ако съумеем да останем себе си и да не падаме духом. Ако обаче изпаднем в униние и депресия, ако проклинаме съдбата си, това ще бъдат просто едни ужасни периоди, които не водят до никъде и нищо не променят.
Спомнете си за Виктор Франкъл*, който попада в концентрационен лагер и не само оживява, а този период се превръща в основа за неговата работа като психолог след войната, период на вътрешна трансформация. Въпреки годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват всичките му близки – майка му, баща му, брат му и бременната му съпруга, – Виктор не престава да вярва, че животът има смисъл. А какво е да преживееш ужаса на концентрационния лагер в сравнение с днешните трудности и проблеми, които ние преживяваме…
Трудностите могат да разкрият нещо дълбоко скрито в нас, наши таланти и черти от характера, до които иначе не бихме достигнали сами. А помните ли историята на Ник Вуйчич**, който е роден без ръце и крака, а днес не само води пълноценен и смислен живот, но и е един от най-популярните оратори, който вдъхновява милиони хора по света. Вероятно нямаше да стане това, което е, ако се беше родил като всички други деца.
Актрисата Чарлийз Терон се разделя с голямата си мечта да бъде балерина след сериозна травма на коляното, но променяйки посоката на своя житейски път, се превръща в една от най-популярните холивудски звезди.
Трудностите, изпитанията и дори трагедиите понякога се превръщат в предвестник на нещо голямо и важно в живота ни, в намирането на правилния път. Те сякаш се превръщат в указателни табели, които посочват пътя на заблудил се пътник…
Тежките моменти ни помагат и за това, да разберем, че винаги има някой, който да се погрижи за нас. Просто ако му позволим.
„Ако Бог е с теб, от какво тогава се страхуваш? А ако не е с теб, то тогава на какво се надяваш?“
Понякога в живота ни се случват тежки и сериозни кризи във всички области на живота, просто за да се обърнем към Бога. Получавали сме малки подсказки, леки потупвания по рамото, но сме оставали безчувствени към Бога… Тогава идват сериозните изпитания.
Казват, че най-напред Бог разговаря с нас като любовен шепот, после се появява гласът на съвестта и накрая идват страданията. Ако ние се научим да чуваме шепота и дори гласа на съвестта, то и страданията ще бъдат много по-слаби.
А Бог е добър и щедър.
* Виктор Е. Франкъл е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет. Той е написал над 30 книги, преведени на повече от 40 езика, но най-четена от всички си остава малката му книжка „Човекът в търсене на смисъл“, която описва живота му в нацистките концентрационни лагери и научените там уроци за духовно оцеляване.