Защото тя не искаше малкият принц да я види,че плаче

-Сбогом – каза той на розата.

Но тя не му отговори.

-Сбогом- повтори той.

Розата се изкашля но не от настинка.

– Аз бях глупава- призна най-сетне тя. Моля те да ме извиниш. Опитай се да бъдеш щастлив.

Той бе изненадан от липсата на упреци. Стоеше съвсем объркан, с похлупака в ръка. Не разбираше тази спокойна нежност.

– Да, обичам те – каза цветето. – Ти не го разбра и вината е моя. Няма значение. Но ти бе не по-малко глупав от мен. Опитай се да бъдеш щастлив…

Тя наивно показа четирите си трънчета и добави:

– Недей да се бавиш повече, това е досадно. Решил си да тръгнеш. Върви си.

Защото тя не искаше малкият принц да я види,че плаче. Беше толкова гордо цвете…”

Из ,,Малкият принц”

Антоан дьо Сент-Екзюпери