От най-дълбока древност жените са се събирали в т.нар. женски кръгове, в които са предавали една на друга знанията за женската красота и сила, споделяли лечителските си умения, посвещавали по-младите в тайнството на цикличността на тялото, в мистиката на раждането, в подреждането на свещеното пространство, т.е. дома.
Техниките, засилващи женската сакрална сила, са различни в различните краища на света. Но тяхната цел винаги е една – разгръщането на потенциала и превръщането на всяка жена в жива богиня. За съжаление много от практиките са загубени. Но все пак част достигат до нас от древни записки, спомени на старейшини от тайни женски общества, от науката за тантра.
В напълно разбуления от мистика и свещеност съвременен живот не е важно да умеем да слушаме тялото си, да разбираме езика му, да познаваме цикличността му. Приоритетите са други – да не закъснеем за работа, без значение кой ден от месеца е.
Темата за сексуалността е все още табу между много майки и дъщери. Това оставя огромна част от потенциала ни латентен и неосъзнат. А в която и традиция да се вгледаме, виждаме едно и също.
Тайното оръжие на нежния пол към разгръщане на личния потенциал е през утробата и женските полови органи. Там са ключовете към господство над физическия свят и към езотеричното, невидимо познание. Утробата не само символично представлява Великата богиня, Космосът.
Тя е реална порта към Вселената. Само трябва да си спомним как да я използваме. Жената притежава способността да натрупва енергия благодарение на матката си от водата, въздуха, огъня и земята, т.е. от природата. В традицията на индианците толтеки се казва, че жените много по-лесно усвояват мистичното познание от мъжете, защото имат своята утроба.
Особено в деня преди да влезе в периода на месечния цикъл. Тогава се отваря процеп между световете и жените са способни да достигнат до невероятно познание.
Предците ни по целия свят са отчитали важността на този период. Днес се приема по-скоро като досадна тегоба, свързвана с болки и ПМС – предменструалния синдром.
В тези дни жените са заклеймени като особено нечисти от църквата. Разказват ни как в племенните общества са били изпращани в специални изолатори, където 4 дни трябвало да се справят сами. А ето какво ни споделят жените старейшини на индианците нуу-чах-нулт, населявали остров Ванкувър в днешна Канада.
Мъдростта и познанието им са записани от Ан Камерън в книгата й „Дъщерите на медната жена”, преведена на десетки езици: „Повечето жени имаха своя месечен цикъл горе-долу по едно и също време. Тогава отиваха на специално място. Следваха 4 дни на празник и веселие.
Сядахме за земята върху мек, чист мъх и отдавахме кръвта си обратно на майката земя. Пиехме специални чайове, играехме игри и масажирахме гърбовете си една на друга. Учеха ни как да броим лунните дни, за да знаем кога женското тяло може да зачене. Това ни даваше умението да имаме бебе само когато решим.”
В повечето общества момичетата били подготвяни старателно за момента на полово съзряване. От днешна гледна точка те просто са влизали от една социална категория в друга, но през призмата на свещеното познание смисълът е много по-дълбок. Благодарение на индианките от о. Ванкувър можем да добием представа за практиките и на останалите десетки племена на Америка, за които нямаме оцелели данни.
Трябваше да се научим да тичаме. И тъкмо когато вече си мислехме, че сме го овладели, ни казваха, че трябва да тичаме, без да разпръскваме пясъка след себе си. После трябваше да тичаме назад, после нагазили до колене във водата. От това всички мускули много се стягат, дупето леко щръква назад, но пък тялото става красиво” – разказват те.
„Да станеш жена, не беше нещо, което просто се случва, докато си стоиш ей така, или просто защото в тялото ти започват да се стават разни неща. Жената трябва да се научи на търпение.” И когато настъпвал моментът на първия цикъл на момичето, имало големи празненства.
Облечено в най-хубавите си одежди, то се качвало на специално украсена лодка. Под ритуалните песни на старейшините я изпровождали навътре в морето, далече от брега. Тогава събличали дрехите й.
Младата индианка се гмуркала във водата, а лодката поемала обратно. Доплувало до брега, с болящи от напрежение бедра, момичето било посрещано тържествено и прието като истинска жена. Физическата издръжливост не е важна само за индианските племена.
Чрез нея жената натрупва лична енергия. А колкото повече е тя, толкова по-голяма власт има над живота, толкова по-силен мъж може да привлече към себе си.
