Когато във връзката родител-дете има конфликти и пренебрежение, често е налице негативен ефект върху емоционалното, психическо и физическото здраве на децата. Същото се отнася и до родителските стилове на отглеждане и физиологичните промени в децата.
Установено е, че конкретен стил на отглеждане се свързва с по-висока или по-ниска активност на имунната система.
Стилове на отглеждане
Четирите основни типа на отглеждане, дефинирани от психолозите, са авторитарен, толерантен, авторитетен и незаинтересован.
Авторитарните родители са тези родители, които са склонни да изискват стриктно послушание, не обясняват правилата и решенията си, наказват децата си без да показват топлина или подкрепа. Децата, които израстват с такъв родител често се страхуват от нови ситуации, ниско самочувствие и депресия.
Толерантните родители обикновено не дисциплинират, не налагат правила, не определят граници и не контролират поведението на децата си. Децата, чиито родители са толерантни, са склонни да станат импулсивни, да пренебрегват правилата и ограниченията, понякога дори могат да са агресивни и са изправени пред риска от злоупотреба с различни субстанции. Също така са изложени на по-голям риск от депресия и безпокойство.
Авторитетните родители определят правила и граници, а на децата им е ясно какви са последствията от неспазването им. Този тип родители са емоционално отзивчиви и се отнасят с топлина, имат навика да слушат децата си и да си комуникират с тях. Децата израснали с такива родители често са с по-добро емоционално здраве, развити социални умения и емоционална устойчивост. Тези деца изграждат и силна привързаност към родителите си.
Незаинтересованите родители са тези, които не са част от живота на децата си, обикновено комуникират малко и не се ангажират с децата. Нямат топлина и съпричастност към емоционалните нужди на децата и не обръщат много внимание на дисциплината. Последствията от този тип на отглеждане водят до най-лошите резултати за едно дете – емоционално отдръпване, безпокойство, по-голям риск от опасно и лошо поведение, както и злоупотреба с различни субстанции.
Връзката между имунната система и начина на отглеждане
За да се проучи ефекта на различните стилове на отглеждане, изследователите от университета в Орегон са тествали 102 проби от различни деца на средна възраст 9 години. Търсено е нивото на С-реактивен протеин, който е показател за общото състояние на организма и секреторен имуноглобулин А, който измерва активността на имунната система. Родителите са попълнили и анкета, която измерва петте аспекта на стила на отглеждане: положително участие на родителите, позитивни подходи за дисциплина, последователност в използването на положителната дисциплина, правилното използване на наказанията и наблюдение върху децата.
Резултатите са наложили следните изводи: По-лошите методи на отглеждане са свързани с високо ниво на възпалителни процеси и активиране на имунния отговор при децата.
Какво се крие зад тази връзка?
Една от причините вероятно е, че родителите искат децата им да са самостоятелни въпреки, че още не е по възможностите им. Става дума за деца на приблизително 9 годишна възраст, чиито родители не познават приятелите им, но не са запознати с това, какво правят децата им. Този стил на отглеждане води не само до потенциални рискове и лоши избори, но и до стрес. Този тип хроничен стрес може да има лошо влияние и върху физическото здраве на детето.
„Когато има патогени, активацията на имунната система е добро нещо, но когато е заради хроничен стрес не е.“ – твърдят изследователите.
Кой е най-добирят стил на отглеждане, който подкрепя тяхното здраве?
Ключовата дума е умереност. Стилът на обсебване не е добър за децата, защото те имат нормалната нужда да експериментират и да са независими. Но и незаинтересованите родители, които не взимат участие в живота на децата и нямат изградена връзка с децата, не са добри за емоционалното, психическото и физическото развитие.
Най-добрият стил на отглеждане е този, който не отива в нито една от крайностите – позволява се независимост и се осигуряват грижи.
Ако искате правилно функционираща връзка, осигурете временна подкрепа, докато детето ви расте и се развива, но бавно и постепенно се отдръпвайте и го оставете да се развива самостоятелно.
