Колко от нас са способни да погледнат в огледалото и да се почувстват 100% удовлетворени от това, което виждат? А колко от нас си спомнят като малки да са чували възрастните около тях да говорят, че трябва да свалят няколко килограма, за да могат пак да облекат любимата си черна рокля, или да си мечтаят определена част от тялото им да е с различна форма или размер? Вероятно сме ставали свидетели на това как майките ни, бабите, лелите или сестрите са критикували външния си вид. А може би сме чували най-добрите си приятелки да говорят, че днес са се надули като балон или може би ние самите сме имали усещането, че сме дебели и сме били недоволни от това как изглеждаме. Как ли ни формират тези усещания за дискомфорт, чувство на неудовлетворение и несигурност? А как влияят на всекидневния ни живот и връзките ни? Колко често тези чувства и изживявания допринасят за развитието на разстроени хранителни навици или на хранително разстройство?

Какво означава възприятие за тялото и дали се придвижваме към по-голямо приемане на себе си? Възприятието за тялото се определя от редица фактори. То включва от една страна как ние възприемаме себе си, когато се погледнем в огледалото или когато си представяме как изглеждаме. От друга страна възприятието за тялото ни включва вярванията, които имаме за това как изглеждаме (предположения, спомени, мисли), както и усещанията, които имаме вътре в тялото, и изживяванията, свързани с тялото.

Човек, който изпитва чувство на срам, стеснение или дискомфорт относно собственото си тяло, има негативно възприятие за тялото си. Освен това някои от нас може да виждат тялото си по изкривен начин или да смятат, че тялото им е дефектно по някакъв начин, а телата на всички останали изглеждат перфектно. Хората с негативно възприятие за собственото си тяло често вярват, че външният им вид пряко се отразява върху това кои са те, какъв е характерът им, какъв е статусът им във взаимоотношения или в различни социални среди. В случай, че негативното възприятие за собственото си тяло е с по-голям интензитет, това може да доведе до по-голямо предразположение за развитие на хранително разстройство, депресия, социална изолация, хронично подлагане на диети и проблеми със самочувствието.

Положително възприятие за тялото имаме тогава, когато сме способни да видим тялото си такова, каквото е в действителност, когато се чувстваме комфортно и на място в собствената си кожа и сме способни да ценим тялото си като дар. Също така хората с положително възприятие за тялото си могат да осъзнаят, че външният им вид не определя характера или стойността им, съответно не инвестират прекалено много време в мисли за храна, килограми и калории. За човек с негативно възприятие за тялото това вероятно звучи непостижимо, но всъщност е нещо, което всеки един от нас може да достигне.

В реда на нещата е понякога да имаме дни, когато ни е некомфортно, усещаме се подути или просто като цяло не се чувстваме особено добре. Но ако това е постоянното ни състояние, може би е време да вземем мерки. Ето някои предложения, които могат да са ти от полза, за да започнеш да възприемаш тялото си по-положително:

1. Отдели си време да се погрижиш за себе си както отвътре, така и отвън.
2. Обгради се с хора, които се радват на това кой си ти като личност.
3. Инвестирай време и енергия в дейности, които те карат да се чувстваш добре със себе си (тук може да включиш повече срещи с приятели, творчество, доброволчески труд и други).
4. Носи дрехи, които са ти удобни и в които се чувстваш добре.
5. Не използвай кантара повече от веднъж седмично. Ако изпитваш тревога при мисълта за теглене, по-добре прибери кантара някъде и поне следващите няколко месеца не го използвай.
6. Често си припомняй, че стойността ти като човек не се измерва с показанията на кантара или размера дрехи, който носиш.
7. Направи си списък със своите силни страни и го препрочитай редовно – това са качествата, които те правят уникален, специален, ценен.
8. Упражнявай се да цениш всичко, което тялото ти може да прави. Често си припомняй, че тялото е превозното средство на твоята душа на земята.
9. Припомняй си, че красотата е състояние на ума, а не се свежда единствено до формата на тялото.

Кратко обръщение към хората с хранително разстройство – при вас, мили мои, нещата са малко по-специфични. Възприятието за тялото е едно от последните неща, които се подобряват в терапевтичния процес. Това се случва с много грижа към себе си, търпение и постоянство. Бъдете нежни към себе си!

Адаптация по статията на Ан Халифа, Goodtherapy.org

Източник: http://zdravaistoria.com