ПИСМО ДО МОМЧЕТО, ОТ КОЕТО НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕШ

Mисля, че всички имаме един човек в живота ни, който има запазено място, което никой не е способен да запълни. Той идва и си отива, играейки си със сърцето ни с всяка дума и всеки поглед. Ние просто се усмихваме.

Всички се надяваме един ден отношенията ни с този човек да се оправят, защото той е онзи, от когото няма да се откажеш. Никога не сте били „просто приятели“, колкото и да го твърдиш, и вярваш, че следващият път всичко ще се нареди.

Знаеш, че не е трябвало да се влюбиш в него, но се е случило. Той определя чувствата ти към другите.

Вие се карате като възрастна женена двойка, но и се защитавате, ако се наложи. Нищо не те наранява повече, ако той е наранен. Той мрази всичките ти бивши. Винаги е бил до теб в трудните моменти и те е успокоявал, докато в главата си се е чудил защо не признае всичко.

Той е бил твоето сигурно място и компанията, когато си искала да бъдеш сама. Прекрасно, нали?

Той е искал да набие онзи, който те е наранил в училище, докато не ти се е извинил. Винаги се е кълнял, че ще те защитава, и е запазил това обещание.

Без значение къде си и какво се е случило, когато му звъннеш, винаги можеш да му разкажеш за деня си.

И двамата имате минало, от което се опитвате да избягате, но не и от себе си. Знаете почти всяка ваша малка тайна, хобита и интереси. Никога не го съдиш, защото и той не би. Все още играе важна роля в живата ти.

Той е всяко обаждане на Нова година и за рождения ти ден в 12:00.

Има нещо специално за онзи, от когото не би се отказала, който ти е доказал, че времето няма да промени нищо. Доказал ти е, че разстоянието е проста математика.

Ти се надяваш. Това е единственото, което можеш да продължиш да правиш, докато чакаш. Искаш само най-доброто за него, макар и невинаги да си част от това. Радваш се на постиженията му и той за твоите също. Докато го гледаш как става все по-добър, осъзнаваш, че и ти се подобряваш.

Знаеш ли… Ако той те запознае с някое момиче, ти ще подадеш ръка и ще загърбиш цялата ви история, защото е минало. Защо ли? Защото ако този ден дойде, ти ще си смела и ще посрещнеш това с усмивка.

Но с този въпрос идват още въпросителни като: А ако се съберем?

Мислиш си за бъдеще, което не знаеш дали съществува извън въображението ти. Единственото, което можеш да направиш, е да се надяваш и да помниш какво сте преживели.