Често може да ви се стори наистина трудно сутрин да започнете работа, особено ако тя изисква дълбоко и фокусирано мислене. Имаше много моменти, докато пишех най-новата си книга в които си поставях ежедневно цел да напиша няколко глави, но вместо това седях, взирайки се в мигащия на екрана курсор в продължение на 20 минути, преди нещо полезно да излезе от мозъка ми (въпреки че в някои сутрини „полезно“ може да е силно преувеличено). Всичко, което исках в тези дни, беше да се “понеса по течението” на мисълта си и да пиша, но мозъкът ми имаше други идеи.
Рейчъл Ботсман, световноизвестен експерт по доверие и технологии и първият сътрудник на Trust в Оксфордския университет, преди време откри, че времето от 6 сутринта до 9 сутринта е перфектно за писането на материалите ѝ. Тя откри, че може да свърши повече работа за тези три часа, отколкото през останалата част от деня. Но когато тя роди децата си, възможността да използва този отрязък от време просто изчезна.
Докато се опитваше да намери нова посока в работата си, тя откри, че един от триковете за успешно изпълнение на задачите, които си е поставила е в това как да се настрои на работа за деня. „Как започвате е наистина ключово и определя как ще върви останалата част от деня“, обяснява Ботсман.
„Наистина лесен трик, който научих, е: ако например пишете нещо предишния ден, не довършвайте последния параграф. Стигнете до средата на параграфа и след това спрете. Напишете следващото изречение на следващия ден, защото това ще ви позволи лесно да се върнете към мислите, които сте имали и е наистина лесно за разбиране. Дните, в които сте завършили нещо и започвате нещо ново, са по-трудни, защото ‘стартирате двигателя’ от нулата.“
Организационният психолог и професор от Уортън Адам Грант използва подобна стратегия. Той го нарича “паркиране по наклон надолу”, като се има предвид лекотата, която това действие носи за връщане в работен режим на следващия ден.
Някои хора наричат тази идея “трикът на Хемингуей”. Писателят Ърнест Хемингуей има следната мисъл: „Когато писането ти върви добре – спри да пишеш“. Всъщност се твърди, че е спирал всекидневната сесия за писане по средата на изречението. Авторът Роалд Дал също използва същата стратегия, за да избегне ужасяващата празна страница, пред която се изправя по време на сутрешните си сесии за писане.
Завършването на половината задача не само ни дава импулс, но има и допълнителната полза от запазването на информацията в мозъка ни. Психологът Блума Зейгарник провежда известен експеримент през 1927 г., в който наблюдава, че сервитьорите са по-способни да запомнят сложни поръчки, когато поръчката е прекъсната или непълна. Въпреки това, веднага след като поръчката беше завършена, тя изчезна от паметта по-бързо. Известно като ефекта на Зейгарник, това изследване демонстрира, че нашият мозък мрази недовършената работа до такава степен, че ще задържи информацията, докато не приключи.
В случая с трика на Хемингуей мозъкът ни продължава да мисли за незавършената задача и когато се върнем към нея, мозъкът ни е подготвен да продължи лесно от там, където е спрял.
ПРИВЕДЕТЕ ГО В ДЕЙСТВИЕ
Когато приключвате с работата за деня, не се поддавайте на изкушението да стигнете до естествено заключение, преди да приключите. Вместо това умишлено завършете половината изречение, слайд, ред код или какъвто и да е вид работа, която вършите. Като приключите наполовина, ще откриете, че е много по-лесно да започнете на следващия ден и ще имате много по-ползтворна сутрин.
Аманта Имбър е автор на Time Wise (от който тази статия е редактиран откъс), основател на консултантската компания за поведенчески науки Inventium и домакин на How I Work – подкаст за навиците и ритуалите на най-успешните хора в света.
