Самата душа намира тези хора, дори сякаш в разрез със здравия разум. Ние се влюбваме в онези, с които сме обречени на духовно израстване и натрупване на вътрешна сила и качества, от които се нуждаем за постигане на съвършенство …
Животът ще върши своята работа …

Това е основа за развитие, но едновременно и илюзия, Ние се влюбваме в себе си такива каквито искаме и ще станем в бъдеще …
Тези хора, които ни харесват, отразяват качествата, от които се нуждае душата ни.

Всички недостатъци на този човек изчезват и се стопяват от погледа в момента, когато се осъществява процесът на трансформация …

Като правило вътрешната трансформация е болезнена, а ние придобиваме онези качества, които обикнахме в другия човек, но за себе си …

За да постигнем това, трябва да преминем някои вътрешни промени, във връзка с които се променя както светът, така и ние самите …

Това става ясно видимо след раздялата, когато се озовем в един нов свят, когато можем да погледнем назад без емоции и да погледнем обективно на събитията в живота си…Илюзията се разсейва и сега можем да видим, че има обективна реалност. Ето защо не обвинявайте никого за неоснователните ви очаквания … Възниква и въпросът: Кога ще свърши това влюбване?

Ние също сме причината за промяна за някой друг бъдете сигурни. За всеки от нас има близък по дух човек, който ще стане постоянна част от нашия свят …

Но вашият вътрешен свят трябва да бъде пълен, цялостен за да не се налага повече търсене на липсващите части, а да се създаде нещо ново, но заедно с другия!

Via www.kefline.ru