Свикнали сме да измерваме любовта си по различни начини. Но забравяме, че най-важно е просто да обичаш, без да очакваш нищо в замяна!

Любовта не се нуждае от оправдания, тя просто е нашата същност. Мъжете и жените рядко си позволяват да изпитат силата ѝ. Те познават любовта единствено като паднал символ – символ, който би трябвало да представя живота, но който е бил покварен от множеството изкривявания на смисъла. С покваряването на тази дума всички символи се объркват. Символите прерастват в убеждения, а убежденията се превръщат в дребни тирани, които изискват човешко страдание. Всичко това е започнало с падението на първата дума: любов.

В живота ми, разбира се, имаше много любови. Винаги имаше жени, жадни да бъдат докосвани, копнеещи да дават и да получават любов. Винаги имаше жени, които искаха да видят в очите ми истината за себе си. Обичах ги всичките. Те имаха различни лица, различни имена, но за мен имаше само една – падналата жена, оплетена в паяжината на изкривяванията и търсеща път обратно към истината. Тя търси обратния път към рая дори и сега, като през цялото време продължава да вярва на лъжите, които я държат в ада.

Разбира се, тя е всички нас. Тя е Знанието; и сега мога да кажа, без срам, че имаше време, когато тя беше Мигел.

Толтекското изкуство на живота и смъртта – Дон Мигел Руис, Барбара Емрис

Издателство: Кибеа, kibea.net