Случвало ли ви се е всеки ваш конфликт да протича по един и същ болезнен начин? Или все да си избирате един и същ тип партньор, с когото нещата не се получават? В случай че да, най-вероятно в живота ви се е закотвил нездравословен модел от миналото, който не ви пуска да продължите напред. Като терапевт голяма част от моята работа се състои в това да откривам модели. Защо? Защото именно моделите посочват пътя към истинския проблем – емоционалните възли, които ни държат заседнали в миналото.

Емоционалните възли са като невидими въжета, които ни придърпват към миналото и ни пречат да функционираме пълноценно в настоящето. За да спрем повтарянето на все същите караници с партньора, да прекратим губенето на приятели по един и същ начин или да спрем да се срещаме със същия тип неподходящ партньор, е нужно да видим какви са тези емоционални възли, които ни държат прикачени за миналото. Когато направим несъзнаваното осъзнато, тогава можем да се освободим и да вземем адекватен на настоящето избор.

Емоционалните възли произлизат от нараняващи изживявания или изживявания, които увреждат усещането ни за собствен Аз. Всеки от нас е изживявал големи или малки емоционални наранявания през живота си. Всяко едно от тях оставя своя следа върху нашето възприятие за света и се отразява на това как се движим през живота. Понякога емоционалните наранявания ни помагат да станем по-издръжливи, но по-често ни отслабват и сковават.

За да разберем емоционалните възли по-добре, ще разгледаме пример от живота на една жена, която ще наречем Кристина. Кристина дойде при мен на 70-годишна възраст. Тя беше самотна и много нещастна. Търсеше отговор на въпросите защо се чувства изолирана и защо романтичните й връзки никога не са просъществували особено дълго. Поговорихме си за нейната история с мъжете и за нейното детство.

Кристина била на 9, когато майка й починала. Семейството й смятало, че сълзите са знак на слабост и баща й се карал всеки път, когато си позволявала да плаче от мъка. Освен това понякога се чувствала ядосана на майка си, че я е изоставила, след което се чувствала виновна, че се ядосва на майка си.

Защитната реакция на Кристина от загубата на майка й и нетолерантността към емоциите й от страна на семейството й била да се изключи за емоциите си. Болката от загубата на майка й била толкова голяма, че тя несъзнателно си обещала повече никога да не страда от загубата на някой, когото обича. Тя удържала това свое обещание като подсъзнателно си избирала мъже, с които имала само краткотрайни връзки. А в случай, че някой мъж се влюбел в нея, тя си намирала извинение да прекрати връзката.

В терапията Кристина успя да види как модела във връзките й е свързан с травмата от загубата на майка й. Тя несъзнателно живеела живота си въз основа на онова, което й се е случило на 9-годишна възраст. В терапията най-накрая успя да даде място на тъгата от загубата на майка си и да премине през чувствата си на скръб и гняв. Осем месеца след като приключихме с терапията, тя се обади да ми разкаже за прекрасния мъж, с когото има сериозна връзка.

Кристина, разбира се, е само един пример за това как непреработената травма ни приковава към миналото и ни пречи да живеем живота, който искаме. Нейната история ни показва какво се случва, когато ние най-накрая разпознаем нездравословните модели и идентифицираме нашите емоционални възли. Ето защо е толкова важно да обърнем внимание на нашите емоционални възли и към какво ни насочват те, за да можем да правим избор, адекватен на настоящия си живот.

Адаптация по статията на Андреа Бранд, Goodtherapy.org

Източник: http://zdravaistoria.com