Марк Розенцвайг от Бъркли изучавал плъхове в стимулираща и нестимулираща среда и след дисекция на умрелите животни открил, че мозъците на стимулираните плъхове имали повече невротрансмитери, били по-тежки и имали по-добър приток на кръв от мозъците на тези, които живеели в по-малко стимулираща среда. Той бил един от първите учени, които доказали, че дейността може да породи структурни промени в мозъка.

Животни, отгледани в обогатена среда – заобиколени от други животни, обекти за изследване, играчки за въртене, стълби за катерене, колела за тичане – учат по-добре, отколкото други, еднакви в генетично отношение, отгледани в бедна среда. Ацетилхолинът – мозъчен медиатор, жизнено важен за ученето, е с по-високо съдържание при плъхове, тренирани да решават сложни пространствени задачи, отколкото при такива, тренирани на прости задачи. Обучението или животът в обогатена среда увеличава теглото на кората на главния мозък с 5% и на теглото на областите, които обучението директно стимулира – с до 9%. Тренираните или стимулирани неврони развиват с 25% повече нервните си разклонения и увеличават размера си, броя на връзките си и притока на кръв. Тези промени могат да възникнат и в по-късен етап от живота, но не се развиват толкова бързо при възрастни животни, колкото при млади.

Подобни ефекти върху анатомията на мозъка, предизвикани от обучение в обогатена среда, се наблюдават при всички видове животни, изследвани досега.

Аутопсията на хора показва, че обучението увеличава броя на разклоненията между невроните. Увеличеният брой разклонения разширява разстоянието между невроните, което води до по-голям обем и плътност на мозъчната тъкан. Идеята, че мозъкът е като мускул, който нараства с упражнения, не е само метафора.

– Норман Дойджи, „Невероятният мозък“