“Наистина ли си мислиш, че интимност са две тела, които се сливат в едно? Това ли е всичко? Секс? Нека ти кажа нещо. Секс можеш да правиш с почти всеки. Почти винаги. Лесно и бързо. Като игра. Игра, която писва след третият път. И колкото повече хора минават през леглото ти, толкова повече и самотата ти расте. Защото това не носи нищо. Добре де, нищо съществено. Защото в най-честата си форма сексът е просто изразходване на енергия и утоляване на нагон. Сексът не може да изпълни онези моменти, в които имаш нужда просто да усетиш, че някъде има някой, който брои секундите докато се прибереш. Не за да свали дрехите ти. А защото иска да целуне челото, ръцете и сърцето ти. Сигурно ще прозвучи задръстено, но нека ти кажа как аз разбирам интимността. Да лежиш на гърди, които са спокойни. Да е тихо и това, че споделяш мълчанието си с някого да НЕ те кара да се чувстваш неудобно. Да не си мислиш: “сега сигурно очаква нещо повече” … ами не. Нека не очаква. Кой и кога ти каза, че мъж и жена, спокойно стоящи един до друг, трябва да бъдат любовници? Защото с колкото повече хора преспиваш, толкова повече сам си. Защото идват за малко. И за бързо. Като студено кафе, което си поръчал, но си бързал и просто го преглъщаш, защото няма време за повече. До там ли се изчерпва всичко? Не мисля. Интимността не е звук между удари и сливане на тела. Интимност и секс са две различни неща. Интимността е усещане. Че си достатъчен с присъствието си. Че не е нужно да бъдеш това, което другите са. Интимността е онази тишина, която е способна да измести самотата с близост на душите. Сливане на енергии. Докосване на сърца. Леко и тихо. Толлкова е красиво. Колко от хората, с които си преспал/а помнят любимата ти песен и колко от тях знаят как да те успокоят, когато не си на себе си? Да, така си и мислех.
Всички правят секс, а колко хора имат някой, с който да се чувстват достатъчни?”

– Роланда Стефанов