Още от изстрелването на космическия телескоп Джеймс Уеб, той ни очарова със спиращи дъха снимки от космоса.

Нашето невъоръжено око никога няма да може да види това, което вижда телескопът: пътувайки през светлината и космоса, Джеймс Уеб може да види произхода на Вселената – нещо, което умовете ни трудно могат да схванат.

Работейки като машина на времето, първите изображения, споделени от този мощен телескоп на 12 юли, ни показаха далечни галактики, смъртта на звездите и атмосферата на планетите извън нашата слънчева система.

По-долу са някои от най-зашеметяващите снимки, публикувани досега.

По-задълбочен поглед към Стълбовете на Сътворението

Телескопът Джеймс Уеб засне изключително детайлно емблематичните Стълбове на Сътворението – за първи път станали известни чрез изображения, направени от телескопа Хъбъл на НАСА през 1995 г. – където нови звезди се формират в плътни облаци от газ и прах. 

Триизмерните стълбове изглеждат като скални образувания, но са много по-пропускливи. Тези колони са съставени от хладен междузвезден газ и прах, които понякога изглеждат полупрозрачни в близка инфрачервена светлина.

Въз основа на изображения, направени през 1995 г. и 2014 г., новият изглед на Уеб за стълбовете на сътворението ще помогне на изследователите да преработят своите модели на образуване на звезди чрез идентифициране на много по-прецизен брой новообразувани звезди, заедно с количествата газ и прах в региона. 

С течение на времето те ще започнат да изграждат по-ясно разбиране за това как звездите се образуват и избухват от тези прашни облаци в продължение на милиони години.

На 28 октомври НАСА публикува второ изображение на Стълбовете на Сътворението, този път така, както се вижда от Средния инфрачервен инструмент на Webb (MIRI). И това е натрапчиво – по думите на НАСА, това изключително прашно изобразяване го прави едновременно мрачен и “смразяващ”. 

Това е така, защото докато средната инфрачервена светлина е специализирана в детайлизирането къде има прах, при тези дължини на вълната повечето от околните звезди не са достатъчно ярки, за да се появят. 

„Вместо това, тези задаващи се стълбове с оловен оттенък от газ и прах блестят по краищата си, намеквайки за дейността вътре“, обясни НАСА .

Хиляди нови звезди в мъглявината Тарантула

На изображения, публикувани от НАСА през септември, мъглявината 30 Doradus може да се види показана в цялата си слава. 

Наричана мъглявината Тарантула, тя е любима на астрономите, изучаващи звездообразуването, като един от най-големите и най-ярки региони на звездообразуване в галактиките, които са най-близо до нашия Млечен път.

Мъглявината Тарантула се намира на 161 000 светлинни години в галактиката Големия Магеланов облак. Получава името си от дългите прашни нишки, наподобяващи крака на паяк в по-стари изображения.

Телескопът Джеймс Уеб обаче улавя звездната ясла с нови нива на яснота, показвайки десетки хиляди невиждани досега млади звезди, които преди са били обвити в космически прах.

Емблематична фантомна галактика

Това зашеметяващо изображение е на така наречената Галактика Фантом (M74). Способността на Уеб да улавя по-дълги дължини на вълната на светлината позволява на учените да определят с точност звездообразуващите региони в галактики като тази.

Това изображение разкрива маси от газ и прах в ръкавите на галактиката и плътен клъстер от звезди в нейното ядро.

Първо директно изображение на далечна екзопланета

НАСА също публикува безпрецедентни наблюдения на планета извън нашата слънчева система, използвайки мощния инфрачервен поглед на космическия телескоп Джеймс Уеб, за да разкрие нови подробности, които наземните телескопи не биха могли да открият.

Изображението на екзопланетата HIP 65426 b, газов гигант с около шест до 12 пъти масата на Юпитер, е първият път, когато телескопът Webb прави директно изображение на планета извън Слънчевата система.

„Това е трансформиращ момент не само за Уеб, но и за астрономията като цяло“, каза Саша Хинкли, доцент по физика и астрономия в Университета на Ексетър в Обединеното кралство, който ръководи тези наблюдения.

Правенето на директни изображения на екзопланети е предизвикателство, защото звездите са много по-ярки от планетите, казва НАСА.

Разположен на 355 светлинни години от Земята, HIP 65426 b е на около 15 до 20 милиона години в сравнение с нашата Земя на 4,5 милиарда години.

Той е 100 пъти по-далеч от звездата-домакин, отколкото Земята е от Слънцето, така че е достатъчно отдалечен от звездата, за да може Уеб лесно да отдели планетата от звездата в изображението. Но също така е повече от 10 000 пъти по-слаба от своята звезда-домакин в близкия инфрачервен диапазон и няколко хиляди пъти по-слаба в средния инфрачервен диапазон.

„Получаването на това изображение се чувстваше като копаене за космическо съкровище“, каза Арин Картър, постдокторант в Калифорнийския университет в Санта Круз, който ръководи анализа на изображенията.

„Първоначално всичко, което можех да видя, беше светлина от звездата, но с внимателна обработка на изображенията успях да премахна тази светлина и да разкрия планетата“.

Юпитер и неговите луни, каквито не сте ги виждали досега

Учени от НАСА също пуснаха нови снимки на най-голямата планета в Слънчевата система, описвайки резултатите като “доста невероятни”.

Телескопът Джеймс Уеб направи снимките през юли, улавяйки безпрецедентни гледки на северното и южното сияние на Юпитер и завихрящата се полярна мъгла. Голямото червено петно ​​на Юпитер, буря, достатъчно голяма, за да погълне Земята, се откроява ярко наред с безброй по-малки бури.

Една снимка с широко поле е особено драматична, показвайки бледите пръстени около планетата, както и две малки луни на фона на блестящи галактики.

“Никога не сме виждали Юпитер като този. Всичко е доста невероятно”, каза планетарният астроном Имке де Патер от Калифорнийския университет в Бъркли, който помогна да ръководят наблюденията.

„Наистина не очаквахме да бъде толкова добре, честно казано“, добави тя в изявление.

Инфрачервените изображения са изкуствено оцветени в синьо, бяло, зелено, жълто и оранжево, според американско-френския изследователски екип, за да изпъкнат характеристиките.

Други открития: Как се променя галактиката “Колелото на количката”

Последните изображения идват само седмици след като друга партида изображения, заснети от екипа на Джеймс Уеб, ни показаха по-задълбочено галактиката Колелото на количката, отвеждайки ни още една стъпка напред в разбирането ни за Вселената, като ни показа какво се случва след сблъсък на две галактики.

Надниквайки през космическия прах, създаден от сблъсъка с неговите инфрачервени камери, телескопът ни даде снимка на това как Галактиката Колелото се променя след сблъсък с друга по-малка галактика преди милиарди години.

Учените смятат, че Галактиката Колело, пръстеновидна галактика на повече от 500 милиона светлинни години от нашата планета, която дължи името си на своя ярък вътрешен пръстен и цветен външен пръстен, някога е била част от голяма спирала като Млечния път, преди друга галактика да се разбие през нея.

Целият вид на галактиката, който напомни на учените за колелото на каруца, се дължи на този високоскоростен сблъсък, според НАСА. От центъра на сблъсъка двата пръстена на галактиката се разширяват навън, създавайки тази рядка пръстеновидна форма.

Учените никога досега не са успели да видят ясно хаоса на Галактиката Колелото и да го осмислят.

Космическият телескоп Хъбъл вече беше надникнал в галактиката, но количеството прах около галактиката Колело на количката попречи на телескопа да наблюдава явленията, случващи се в галактиката.

Но сега, благодарение на инфрачервените камери на телескопа Джеймс Уеб, учените могат да надникнат в яркия център на галактиката.

За целта се създава изображение чрез комбиниране на близката инфрачервена камера на Webb (NIRCam) и инструмент за средна инфрачервена светлина (MIRI), които могат да виждат през праха и да разкриват дължини на вълните на светлината, които са невъзможни за наблюдение при условия на видима светлина.

Полученото изображение показва образуването на звезди след сблъсъка на галактиките – процес, който все още не е напълно разбран.

Яркото ядро ​​в центъра на галактиката съдържа горещ прах, казва НАСА, като най-ярките области са дом на гигантски млади звездни купове.

Това, което можете да видите на външния пръстен, от друга страна, е образуването на нови звезди.

Галактиката Cartheel все още преминава през промени и ще продължи да се трансформира, обещавайки да разкрие повече тайни за това как галактиките се развиват с течение на времето, въпреки че това може да отнеме милиарди години.

Наследникът на космическия телескоп Хъбъл, който струва 10 милиарда долара (9,4 милиарда евро) на НАСА и Европейската космическа агенция, излетя на 25 декември 2021 г. и от лятото наблюдава космоса в инфрачервения спектър.

Учените се надяват да видят зората на Вселената с Webb, надниквайки чак до времето, когато първите звезди и галактики са се формирали преди 13,7 милиарда години.

Обсерваторията се намира на 1,6 милиона километра от Земята.