Не се заблуждавайте от елементарния пример със шоколада, който ви даваме. Нещата са дълбоки…

Една вечер тази седмица обсъдих достойнствата на сладоледа с ментов шоколад с трима непознати в онлайн видео разговор. Нещата станаха доста интензивни.

„Разбирам, че го намирате за поразително и лично аз смятам, че ментата е освежаваща“, казах учтиво на човек, когото току-що бях срещнал.

„Да, виждам колко е освежаващо, но или ще го харесам или ще го намразя“, каза друга непозната, като леко въртеше ръце.

Добре де, разговора може би не беше чак толкова интензивен…

Включихме се в този спор в онлайн клас за изграждане на асертивни комуникационни умения , преподаван от Джен Оленичак Браун в Brooklyn Brainery. Браун е основател на компания, наречена The Engaging Educator. Тя е специализирана в това да помага на хората да подобрят комуникацията си, като черпи от принципите на импровизационната комедия.

Всички хора в класа се идентифицираха като жени и повечето се интересуваха конкретно от това как да бъдат по-настоятелни на работното място. Дебатът за сладоледа имаше за цел да ни даде практика да използваме класически стълб от импровизация – „да, и“ – по време на емоционално заредени разговори.

В импровизацията се очаква членовете на трупата да си казват „да, и“ един на друг; тоест да приемаме и надграждаме идеите на другия. „За мен „да, и“ означава не се страхувайте да допринасяте“, пише Тина Фей в книгата си Bossypants .

В асертивната комуникация „да и“ служи за малко по-различна цел, обясни Браун. Това е стратегия, която е полезна, когато разногласието се разгорещи и всички страни се чувстват ядосани, стресирани, заплашени, тревожни или всякаква комбинация от тези чувства.

Когато разговорите станат неудобни, може да е лесно за някой, който се бори с увереността, просто да млъкне или да се предаде. Ако например шефът ви стане враждебен, когато поставяте под въпрос решенията му, може да решите, че няма смисъл да отвръщате. Такива сценарии могат да бъдат особено тежки за жените, които могат да се сблъскат с обратна реакция, защото са счетени за твърде силни. (Летвата за това какво представлява „твърде силно“ е значително по-ниска за жените, отколкото за мъжете.)

Един от начините за справяне с този проблем, каза Браун, е да повторите изявлението на другия човек – като по този начин му давате да разбере, че слушате и разбирате неговата гледна точка – и след това да добавите своя собствена гледна точка. Тя казва, че е изключително важно да се използва думата „и“, а не „но“.

„Думата „но“ изправя две неща едно срещу друго и издига втората част на изречението“, каза тя. „Това прави едно мнение по-важно от другото.“ Думата „и“, напротив, поставя чувствата и мненията на хората на равна нога.

По време на нашата дискусия за ментовия сладолед емоциите не бяха много силни. Но все пак моите съученици и аз си казахме, че се чувстваме малко нервни, защото не сме съгласни един с друг.

Това ме накара да искам да продължа да практикувам правилото „да и“ в ежедневния разговор, а не само за да мога по-добре да се справям с конфликтите, когато възникнат. Оценявам егалитаризма, който е в основата на „да, и“ и начина, по който този език може да ни насърчи да придаваме еднаква стойност на себе си и на другите, докато се движим в света на работата.

В края на краищата, както ни каза Браун, „Вашите мнения, чувства и желания имат също толкова значение, колкото тези на другия човек.“

Ето защо асертивната комуникация не е за постигането на победа. При нея става въпрос за компромис и самоуважението, което изпитваме, когато отстояваме позициите си.

Асертивна комуникация

Асертивността означава да изразявате своята гледна точка по ясен и директен начин, като същевременно уважавате другите.

Общуването по асертивен начин може да ви помогне да:

• минимизиране на конфликта
• контролирайте гнева
• задоволяване на нуждите ви по-добре
• имате по-положителни взаимоотношения с приятели, семейство и други.