– Дявол – жена е! Какво ми направи не зная, кога ме омая – не помня. С клепки да клепне само и цял се треса! Ако ми каже да скоча в реката – ще скоча! Ако каже – обеси се, ще се обеся! Дума да ми издума – закон ми е! Да идем да я искаме, тате, дано ми я дадат! Жив изгорях по нея…

– Не е дяволско туй, сине. От Бога е обич. За теб е наречена. С очи да я следиш, с ръце да я пазиш, в сърце да я носиш. Жената е жена – да ти подслажда живота и да го краси, ум да задържа на място, от къщата дом да ти стори.

Като я гледаш – тежкото да ти е леко, грозното да ти е хубаво. Двама да вървите през живота, рамо до рамо, ръка за ръка. Обич е това. Не пита, да я ломиш! До сърце със сърце се стига. Други пътища няма.

Автор: Валентина Йоргова