За да разберем кои наистина сме, е нужно да отстраним абсолютно всичко, което ни обгражда – именно тогава ще се докоснем до дълбочината, неповлияна от никого и нищо. Почти невъзможно е, не е и толкова необходимо, защото днес можем просто да изберем какви бихме искали да сме.

Източните мъдреци говорят за личността не като “аз”, не чрез това, което ни отличава, а чрез общата, свързваща ни в едно безкрайно цяло, частичка живот. А през останалото време?

Онова, с което се обграждаме, оформя нашата същност – мислите, съзнанието, подсъзнанието ни. Така напълно естествено биват повлияни решенията и действията ни, а заедно с тях емоциите и начинът, по който ги изразяваме. Ето как малко по малко, стигайки до нашите основни разбирания за всичко извън и вътре в нас, ние променяме дори погледа на сърцето си.

Истината е, че носим голяма отговорност и същевременно имаме уникалната възможност да “създаваме” себе си, но не го осъзнаваме. Не разбираме, че всичко, което с или без позволение е станало част от обкръжението ни, влиза и вътре в нас. Книгите, които четем, филмите, които гледаме, личностите, които следваме, хората, с които комуникираме – те не са просто развлечение, те се превръщат компаса на нашето възприятие.

Всяко произведение на изкуството е просто нечие разбиране за света, отражение на концепцията на артиста за живота. По този смисъл, ние също сме творение – наше или чуждо.

Когато четем, диктуваме пътя на бъдещите си мисли, когато гледаме, създаваме ценностите си, а когато слушаме, ние задаваме честотата, на която да тупти сърцето ни. Точно в тези моменти съзнанието попива най-силно и това, което му даваме се всмуква във всеки наш механизъм, оставяйки отражение върху здравето, самооценката и дори желанията ни.

Може да звучи абстрактно, но става въпрос за ежедневни събития, оставящи след себе си дълбоки последствия, защото зад нерешителността да последваш желаното, зад страха да обичаш, зад неспособността да постоиш мирно сам, стои нещо по-дълбоко, нещо навлязло вътре в нас.

Кръгът от влияния, в който се озоваваме, става нашата насока, нашата основа, подкрепа и надежда. Той затваря в себе си и миналото, и бъдещето ни. Не винаги взимаме най-добрите решения, но колкото по-осъзнато избираме околното, толкова повече към истинските себе си ще вървим.

Защото обкръжението ни е фар, който свети само в исканата посока, пояс, за който се хващаме, когато се чувстваме изгубени, лодка, на която възвръщаме баланса и лекотата си. А вътрешното блаженство е следствие от вярата в собствените ни предпочитания, не в чуждите.

Вижте още прекрасни текстове от авторката на facebook.com/Airletters