Когато близък човек ви нарани или се е отнесъл изключително зле с вас, независимо дали става дума за емоционална или физическа болка, прошката се явява като най-важната съставка за оздравителния процес. Отказът да простите често може да ви причини още страдания. Какво се случва обаче, ако продължават да ви нараняват и това се проточва във времето или когато виновникът за вашата болка няма намерение да поправи грешките си? Или когато нараненият, в случая вие, не сте готови да простите?

В книгата си “Как да ти простя? Куражът да простиш и свободата да не го направиш” д-р Ейбръмс Спринг описва, че истинската прошка може да бъде получена от човек, който е поел отговорност за грешките си. В определени ситуации нараненият има право да не прости болезнените деяния, но в същото време да премине през процес на приемане и осъзнаване.

След години терапия с различни хора в конфилкт д-р Спринг си отбелязва десет стъпки, през които неизбежно се преминава за преодоляване на предателството на един човек спрямо друг. Тези стъпки могат да се приложат и след травматични преживявания.

Не пренебрегвайте емоциите си

В тази стъпка осмисляте случилото се и се оставяте да изпитате и изразите целия спектър от емоции, за да разберете по-пълно и цялостно нанесената ви травма. Тайната на това да имате емоционално пълноценен живот или да преодолеете болезнено събитие в живота си се крие в способността да сте състрадателни към самите себе си, да се опитвате да разбирате емоциите си, мислите си и другите си вътрешни усещания, особено болезнените, за да можете, когато се сблъскате с тях, да ги използвате във ваша полза, а не те да подчиняват изборите и реакциите ви.

Избягвайте да мислите за отмъщение

Избягвайте да мислите за отмъщение, а вместо това насочете съзнанието си към нуждата да се излекувате и да продължите напред. Важна част от оздравителния процес е да отклоните първоначалния инстинкт да “ударите” и вие, когато ви наранят. Напомняйте си, че изразяването на гнева ви, насочено към човека, който ви е наранил, ще ви донесе само временно облекчение за сметка на нарастващото безпокойство. Да държите ума си буден за отмъщение означава да останете уязвими.

Душевният мир настъпва тогава, когато се отклоните от пътеката на омразата и се обърнете към себе си със задачата да осмислите през какво преминавате, да видите какво може да извлечете от ситуацията, която може би ще ви направи по-силни, по-уверени, по-мъдри.

Спрете с натрапчивите мисли за причиненото нещастие

За да се излекувате, трябва да престанете да се връщате отново и отново към вече отминалите ситуации, които са болезнени. Повтарящите се мисли за болката вредят на настоящия ви живот. Това причинява безпокойство, напрегнатост, проблеми със здравето.

Вместо това вършете нещата, които обичате, срещайте се с любимите си хора. Натрапчивите мисли могат дори да “препрограмират” мозъка ви, защото работят на съзнателно ниво и в крайна сметка да се окажете в един порочен кръг, от който измъкването е трудно. Затова и съзнателното изгонване на подобни мисли и заменянето им с конструктивни е полезно за преодоляването на преживяното.

Опитайте се да се защитите от бъдещи емоционални и физически посегателства

Това означава ясно да осъзнаете колко грешни са били действията на друг човек спрямо вас, за да успеете да се дистанцирате и предпазите от подобни действия в бъдеще. Използвайте болката от преживяното като защитен механизъм – колкото по-информирани сте, толкова по-голям е шансът да не позволите да бъдете наранени отново, като това включва и физическа дистанция, ако е необходимо. Направете необходимите промени, за да прекъснете порочния поток на насилие спрямо вас. Потърсете помощ, ако е необходимо.

Осъзнайте, че проблемът се крие в характера на нараняващия

Грешните и болезнени действия, думи спрямо вас, се дължат на проблемния характер на човека, който ви наранява, на нуждата му да се чувства значим само в случаите, когато унизява другите например.

Проблемът не е във вас и вие не сте причина за подобно поведение спрямо вас. Тази стъпка включва и осъзнаването, че този човек също някога е попадал в травматична ситуация, може би в детството си.

Колкото повече знаете за човека, толкова по-малко ще приемате поведението му като лично насочено към вас. Така ще успеете да замените чувството на гняв с емпатия и състрадание, или поне ще опитате, защото е човешко да разбереш. Изводът е, че никога не трябва да позволявате действията на друг човек да променят начина, по който се чувствате. Винаги имате избор да се дистанцирате и прекратите отношения, които ви причиняват болка.

Анализирайте поведението си

В тази стъпка помислете над ситуацията и вашето поведение, което е предизвикало човекът до вас да ви нарани. Но избягвайте да обвинявате себе си. По-скоро става въпрос за това искрено да погледнете вътре във вас и да видите как вашите страхове, минали преживявания, вярвания са попречили да осъзнаете, че заслужавате много повече, от това, което сте получили.

Целта на задачата е да видите как опитът от преживяното може да ви помогне да осъзнаете, че сте много повече от жертвата, за която се смятате в ситуацията. Може би страховете ви са причина да си мислите, че пренебрегването и несъгласието с вас са далеч по-малкото зло от физическото насилие. Другият важен урок, който трябва да научите е, че този, който най-силно има нужда от прошката ви, сте самите вие. Простете си и продължете напред.

Избягвайте погрешните изводи, не доукрасявайте историята

Често се случва натрапливите мисли да доведат до това да доукрасявате сценария за преживяното. Обикновено това става, когато обяснявате на трети лица. Оставете се на гнева си, като например опишете всичко на лист хартия, но без да рационализирате или поправяте написаното. После погледнете всяко една идея или убеждение, описани от вас, и си отговорете на въпросите:

– Наистина ли е вярно написаното? Точно ли е описано всичко?

– Помага ли ми това за излекуването на болката? Полезно ли е да продължавам да си го повтарям?

– Това натрапливи мисли ли са?

– Тези мисли спират ли оздравителния процес на приемане или са от полза?

Вижте човека, който ви е наранил, без да го свързвате с обидата и болката

Отделете го от болезненото му поведение спрямо вас, от погрешните му действия. Вгледайте се по-обективно в него. Приемането на случилото се не изисква от вас да оставате с някакви определени чувства към човека – означава само да видите как деянията му са се отразили върху вас и върху живота ви.

Ако се чудите как човек, толкова щедър към заобикалящите го хора, е способен да се държи толкова зле с вас, сигурно ще започнете и да се самообвинявате, че може би причината за лошото му поведение сте вие. И макар, че този човек е щедър, отзивчив и помагащ на останалите, ако тази отзивчивост не е насочена и към вас, това означава, че той го прави избирателно. И може би неискрено.

Разберете какви взаимоотношения искате да имате с този човек

Тук трябва да решите как искате да продължите отношенията си с човека, който ви е наранил или предал. Именно действията му, а не думите му, говорят за него. Ако той отказва или е неспособен да направи усилие за промяна, от вас зависи да решите дали искате да продължите подобна връзка при тези обстоятелства.

Когато сдобряването не е възможно, но е необходимо да поддържате връзка (при развод например, когато си разделяте грижите за децата), как ще успявате да го направите, като се стараете да оставате спокойни? Бъдете внимателни с отговорите на тези въпроси. Осланяйте се на разума си, а не на емоциите.

Простете на себе си за грешките и провалите

Последната стъпка е тази на прошката към самия себе си. Не става дума да се съсредоточавате върху това как вие сте наранили в последствие този, който първоначално ви е наранил. По-скоро се отнася за това как сте му се доверили първоначално, вярвали сте на лъжите му, обвинявали сте себе си, омаловажалави сте грешките му, подценявали сте собствената си болка.

Често се оказва, че грешките и провалите са причинени от заучени модели на поведение и заучени методи за справяне със ситуациите, които ви държат далеч от това да се научите как ефективно да се излекувате. Да си простите ще ви помогне и да се освободите от натрапливите мисли, като тези, в които обвинявате себе си за случилото се. Това само ви държи настрана от пълноценния живот, който заслужавате.

Приемането не е прошка. Това е само начин нараненият човек да поеме отговорността за справянето и излекуването в свои ръце, независимо от действията на човека, който ги е наранил. Приемането е стъпка напред от инстинкта да нараните обратно. Също като състраданието, приемането и прошката помагат на хората да успеят с емпатия и разбиране да се отнасят внимателно, като човешки същества, дори и към тези, които са им причинили болка.

Независимо дали приемате и прощавате или продължавате да живеете в страх и да отричате – и двете дейности оформят вашето настояще и бъдеще. Избирате или да застанете в дефанзивна позиция или да продължите напред, като използвате наученото от ситуацията, за да имате куража следващия път да сте силни, мъдри и приемащи.

превод: Яница Григорова

източник: bezmastilo.com