„Някои от най-умните хора продължително не успяват да стъпят крачка напред, защото забравят няколко прости истини, които колективно пораждат силата на прогреса.” Това коментира Марк в блога си MarcAndAngel.

Той припомня кои са тези истини. Според него те са следните:

1. Образованието и интелигентността не постигат нищо без действие. Няма значение дали имаш IQ на гений или докторска степен по квантова физика. Не можеш да промениш нищо и да направиш какъвто и да е реален прогрес, ако не предприемеш действие. Има колосална разлика между това да знаеш как да сториш нещо и да го направиш.

2. Щастието и успехът са две различни неща. Има предприемачи, направили милион долара от онлайн бизнес за година, които не са щастливи, защото са самотни. Има и много бедни, но щастливи сърфисти. Човек трябва да се запита „Какво ще ме направи успешен?” и „Какво ще ме направи щастлив?”, имайки предвид, че това са два въпроса с два различни отговора.

3. Всеки си гледа собствената работа. Без значение как преживяваш и за кого си мислиш, че работиш, ти всъщност работиш за един единствен човек – за себе си. Големият въпрос е какво продаваш и на кого.

4. Да имаш прекалено много възможности влияе на способността ти да вземаш решения. Във века на информацията, когато тя се пренася със скоростта на светлината и иновацията изглежда безкрайна, имаме милион шансове да проектираме живота и кариерата си. За жалост изобилието на избори често води до липса на решения, объркване и бездействие.

5. Всички хора притежават пропорции на успеха и пропорции на провала. Да опитваш да бъдеш перфектен е загуба на време и енергия. Съвършенството е илюзия.

6. Всяка грешка, която правиш, е прогрес. Грешките ни учат важни уроци. Всеки път, когато направиш грешка, се приближаваш към целта. Единствената най-голяма грешка, която истински може да те рани, е да решиш да не направиш нищо от страх да не допуснеш грешка.

7. Хората могат да се справят отлично, правейки неща, които не искат да правят. Имаме десетки такива примери в живота си.

8. Проблемите, които имаме с другите, обикновено са повече свързани с нас самите. Всичко, от което се нуждаем, е желанието да погледнем на нещата от различен ъгъл, да пуснем на свобода това, което е било, и което е трябвало да бъде, и да се фокусираме върху това, което е, и което има възможности да стане.

9. Емоционалните решения рядко са добри решения. Най-добрият съвет тук е простичък: Не позволявай на емоцията да надмогне интелигентността ти.

10. Когато шансът дойде, никога не се чувстваме на 100% готови. Защото всъщност повечето велики възможности в живота ни принуждават да израстваме емоционално и интелектуално. Карат ни да надхвърлим комфортната си зона. Това означава, че първоначално не се чувстваме удобно с тях. А когато не ни е удобно, не усещаме, че сме 100% готови.