Терминът “нагласа” се отнася до психическото състояние на индивида, основаващо се на неговите вярвания или ценностна система, емоции и склонност да действа по определен начин спрямо конкретен човек, ситуация, място или предмет. Нагласите отразяват начина, по който човек мисли, чувства и се държи в дадена ситуация.
Трите компонента

Нагласата представлява нашата реакция спрямо хора, места, неща или събития в живота ни. Тя може да бъде наричана гледна точка, начин на мислене или основни вярвания. Нашата нагласа спрямо другите хора, местата, предметите или ситуациите определя изборите, които правим. Нагласата се състои от три компонента – когнитивен, афективен и поведенчески.

Когнитивният компонент се основава на получената информация или знания, докато емоционалният компонент се основава на чувствата. Поведенческият компонент, от своя страна, отразява как нагласата оказва влияние върху начина, по който действаме или се държим.

Например, когато някой човек изпитва силен страх от инжекции, когнитивният компонент може да бъде фактът, че самото инжектиране ще причини болка. От друга страна, емоционалният компонент представлява усещането на страх от инжекцията. Поведенческият компонент пък приема формата на абсолютното избягване на инжектиране или силна физическа реакция (писък или плач) при вида на инжекция. С други думи, нагласата представлява оценка, която е положителна или отрицателна в зависимост от степента на неприязън или одобрение, които изпитваме спрямо даден обект.

Важно е да се отбележи, че съществува много тънка граница между личностните черти и нагласите. Докато личностните черти са по-устойчиви и постоянни, нагласите могат да се изменят спрямо различните обстоятелства в ежедневието ни. Накратко, нагласите се научават и придобиват. Допълнително, те могат да бъдат недвусмислени, изрични и ясни или скрити, косвени и премълчани. Нагласите, които се формират неволно и автоматично чрез несъзнаван процес, се наричат имплицитни, а тези, които са се появили напълно съзнателно, се наричат експлицитни.

Поведението на даден индивид невинаги отразява неговите нагласи спрямо конкретна ситуация или събитие. Въпреки това редица проучвания нагледно показват, че хората могат значително да изменят държанието си, когато им бъдат посочени несъответствията между техните вярвания и действия.
3 основни типа нагласи
Доверие, оптимизъм, искреност и надеждност — черти, свързани с положителната нагласа

Хората, които имат положителна нагласа спрямо дадено нещо обикновено обръщат внимание на хубавите му качества, а не на лошите такива. В повечето случаи те се учат от грешките си и гледат напред към бъдещето. Следните черти често се наблюдават сред индивидите с положителна нагласа.

Доверие
Оптимизъм
Искреност
Чувство за отговорност
Гъвкавост
Решителност
Надеждност
Толерантност
Скромност
Старание

Омраза, песимизъм, негодувание и съмнение — черти, характерни за отрицателната нагласа

Много често мъжете и жените с подобна нагласа игнорират положителните аспекти и обръщат по-голямо внимание на отрицателните такива в другите хора, ситуации и събития. Също така те обикновено не приемат промените лесно и срещат трудности при адаптирането към променящата се среда. Следните черти често се наблюдават сред индивидите с отрицателна нагласа спрямо дадено нещо.

Гняв
Омраза
Песимизъм
Фрустрация
Съмнение
Недоволство
Ревност
Усещане за малоценност

Безразличието и отчуждението са характерни за неутралната нагласа

Мъжете и жените с неутрална нагласа изпитват апатия и незаинтересованост спрямо конкретен човек, место, ситуация или предмет. В повечето случаи личностите с подобна нагласа предпочитат да не обръщат внимание на дадения проблем, като оставят той да се реши от само себе си или от другите хора. Също така те не изпитват нужда да променят нагласата си. Следните черти се наблюдават сравнително често сред индивидите с неутрална нагласа.

Удовлетвореност
Безразличие
Отчуждение
Дистанцираност
Емоционална сдържаност

Редактор: Нора Маркова
Източник: https://psychology.framar.bg