Мисли на Кърт Вонегът за хората, работата, любовта, смисъла и живота…

1. Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.

2. Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.

3. И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.

4. Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново.

5. Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.

6. Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба.

7. Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.

8. Скъпи бъдещи поколения: моля, приемете нашите извинения. Бяхме пристратени към петрола.

9. Живеем на света без цел, ако не успеем да си измислим такава цел. В това съм напълно убеден.

10. Една от причините за ранната смъртност сред ръководните кадри е тази, че не знаят как да делегират отговорности.

11. Навсякъде и винаги правосъдните системи не се вълнуват изобщо дали е постигната справедливост. Както с гладиаторите на римляните, правосъдните системи са начин несправедливите правителства – а други правителства няма – да са страшно забавни, когато на карта е заложен животът на съвсем истински хора.

12. Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити някога. Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме с нашия ум и с техния. За мен това е чудо.

13. Ако не можеш да пишеш ясно, по всяка вероятност не можеш и да мислиш толкова добре, колкото си мислиш.

14. Няма писател, който да пише добре, без да е депресия.

15. Всички успели писатели имат красиви жени. Някой трябва да изследва този феномен.

16. Бедността е сравнително леко заболяване,… но безполезността ще убие и силни, и слаби души, и винаги ще убива.

17. Добрата стара Земя – можехме да я спасим, ако не бяхме толкова алчни и мързеливи.

18. Най-страшната истина, пред която трябва да се изправим, и която вероятно ще ме направи несмешен до края на дните ми, е, че поне според мен на хората им е все едно дали планетата ще съществува и занапред. Имам чувството, че всички живеят, все едно са в “Анонимни алкохолици” – ден за ден. Още няколко дни ще бъдат достатъчни. Познавам твърде малко хора, които мечтаят да има свят и за внуците им.

19. Казват, че когато остарееш, най-напред си отиват краката и зрението ти. Не е вярно. Най-напред си отива успоредното паркиране.

20. Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля.

21. В речите си казвам, че една от правдоподобните мисии на хората на изкуството е да карат останалите да оценяват поне малко факта, че са живи…

21. За мен светец е този, който се държи почтено в непочтено общество.

22. Зигмунд Фройд казва, че не знае какво искат жените. Аз знам. Искат много хора, с които да си приказват.

23. Предлагам следните поправки на конституцията:

Член ХХVІІІ: Всяко новородено да се посреща с искрена радост и да се отглежда, докато съзре.
Член ХХІХ: Всеки възрастен, който има нужда, да получава смислена работа, за да изкарва прехраната си.
Член ХХХ: Всеки човек, когато достигне законово определената възраст на пубертета, да бъде обявяван за възрастен на тържествена публична церемония, при която той или тя да поема новите си отговорности към обществото, както и съответните права.
Член ХХХІ: Да бъдат полагани всички усилия, всеки човек да чувства, че когато си отиде, за него ще скърбят.

24. …толкова е тежко непрекъснато да мислиш в една вселена, която по принцип е лишена от смисъл.

25. Най-лошото, което изобщо може да се случи на някого, е никой да не го използва за нищо.

26. Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан.

27. Ние не сме в състояние да се избавим от злите помисли на човечеството. Но можем да се избавим от машините, които ги привеждат в действие. Давам ви свещена парола: РАЗОРЪЖЕТЕ СЕ

28. -Обичам те, Елиза!
Елиза се замисли за момент.
-Не – каза – не ми харесва!
-Защо?
-Това е като да притиснеш пистолет до слепоочието на някой. Това е само начин да принудиш някой да каже нещо, което вероятно не мисли. Какво друго могą да отговоря аз, или който и да било друг, освен “Аз също те обичам”?

29. Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш.

30. Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.

И накрая – “молитвата на Кърт Вонегът”: “Господи, дари ме със спокойствие да приемам нещата, които не мога да променя… със смелост – за да променя нещата, които мога… и с разум – за да разбирам разликата между двете”.