Според статистиките всеки човек лъже средно по три пъти на ден. В тази категория спадат и съвсем дребни и безобидни лъжи като „Радвам се да те видя“ и „Всичко е наред, добре съм“. Какво обаче се крие зад лъжите, изречени от деца, особено, ако те съвсем не са безобидни? Има няколко водещи причини, поради които децата лъжат, пише fakti.bg. Ето кои са те:

1. Лъжа с цел манипулация

Понякога децата лъжат, защото техният опит им е показал, че лъжата е изгодна. Например детето показва на майката, че не обича по-малкото си братче и тя го притеснява по някакъв начин. Когато то й поднася явната лъжа, че вече го обича, майката го награждава с целувка. Изводът от подобна ситуация е съвсем логичен за детето: когато казваш истината си вредиш, а с помощта на лъжата лесно можеш да получиш нещо, което ти харесва, пише Здраве.бг.

2. Лъжа с цел доказване пред приятели

3. Лъжа от страх

Това е много често срещана детска лъжа. Детето лъже, защото се страхува от наказания или унижения. То измисля невероятни небивалици, за да се отърве от въпросите като: защо не си прибра играчките, защо не си научи уроците и други подобни. Причините, които детето може да изтъкне, са различни – от баналното главоболие до приземяването на летяща чиния в съседния двор. И всичко това е само с една цел – да се отърве от упреците и наказанията.

4. Лъжа с цел избягване на последици

Например то се прибира от улицата мокро до уши и цялото в синини и първият въпрос към него е “Бил ли си се?” Ако признае, родителите най-често започват да му се карат. И детето започва да лъже. “Паднах”, ще отговори то в повечето случаи.

Психолозите твърдят, че всички разнообразни отговори могат да се разпределят в две разновидности: лъжем тези, които съжаляваме или тези, от които се страхуваме. Специалистите смятат, че по-често се лъже, когато е налице страх от наказанието.

5. Лъжата с цел протест

Много родители твърдят, че не наказват децата си за белите, а само за лъжите, но техните деца продължават да лъжат. Какво именно притеснява възрастните в тези ситуации? Очевидно, не самата постъпка, а ужасът, че детето се опитва да излъже, т.е. иска да се освободи от техния контрол. В никакъв случай не бива да се забравя, че детето също е личност и то отстоява свободата и независимостта си. А тъй като вариантът да действа със сила е невъзможен – възрастните са по-силни, единственият начин остава лъжата. Затова и колкото по-настойчиво ядосаният родител изиска чистосърдечно признание, толкова по-упорито детето настоява на своето, като същевременно примира от страх.