Избягвайте да храните децата си с пилешко месо, защото то води до повишаване на женските полови хормони и до нежелателни изменения в организма, съветва Борислава Сапарева. Tя разказа как дъщеря ѝ Симона е влязла в пубертета още когато е на шест години. Тогава гърдите на малкото момиче са се подули и на жената ѝ се е наложило да потърси ендокринолог, за да се убеди, че то няма някакво раково заболяване. Момичето чувствало и силни болки в коленете.
„Един-два пъти в седмицата си хапвах пилешко. Беше ми много вкусно“, сподели Симона. При прегледа вместо тумор, лекарите установили увеличение на женския полов хормон естрадиол и то 10 пъти над нормата.
Птицевъдите хранят пилетата с този хормон, за да могат те да увеличават теглото си и да растат по-бързо, За 20-30 дни пилетата стават годни за продажба, уточнява проф. Милко Сираков (на заглавната снимка), ръководител на Трета гинекологична клиника при Университетска болница „Майчин дом“ в София. Според него, ако птиците бъдат заклани и пуснати в магазинната мрежа скоро след като са хранени с хормона, той остава в месото и така се предава на и хората, които го консумират.
В неговата практика е имало и доста по-куриозни случаи от този на Симона. Случвало се е на момиченца на 4-годишна възраст да започнат да им растат гърдите и да им се уголемяват матките. След като момичетата започват да спазват диета и да не ядат пилешко, нивото на женските полови хормони отново влиза в нормата, уточнява професора.
Покойния вече птицевъд Благо Джиев приживе много пъти в свои интервюта казваше, че почти всички птицевъди използват антибиотика кокцидиостатик, защото без него пилетата може да измрат. Но поне седмица преди птиците да бъдат заклани той се спира и затова нямало опасност за месото. Той също така изразяваше своите опасения, че месото, което се внася от чужбина, не е подложено на същия контрол, както при българските птицепроизводители.
„Дори това, че хомосексуализмът се разраства като епидемия от година на година е показателно. Някой много иска да го приемем като нещо нормално, като мода. За това помага и храната”, коментираше Благо Джиев.
В отговор на изказванията на Благо Джиев, от БАБХ коментираха, че през последните 15 години няма нито едни случай на констатирано наличие на хормони в храни на територията на целия Европейски съюз. Това показва справка в системата RASFF. Отговорът на БАБХ идва след изказване на птицевъда Благо Джиев, че хормони се влагат във всички животни.
В изказването си специалистът заявил, че “тези порочни технологии, тази индустрия от години се прилага в Европа, а 80% от вноса е от страни от ЕС и добавил, че във вносното месо масово се слагат хормони.
“В България аз не знам кой от животновъдите слага и кой не слага хормони. Но във вносните меса се слагат. И това не е мит. И не се отнася само за пилешкото месо”, категоричен бил Джиев.
“Напоследък в медиите се масово спекулира и се задават въпроси влагат ли се хормони при производството на птиче месо? Не се задава въпросът дали изобщо се използват такива хормони в птицевъдството? Факт е, че те никога не са били разрешавани и използвани в птицевъдството в Европейския Съюз и САЩ, като разбира се слагаме в това число и България”, заявяват в съобщението си БАБХ.
По думите им при мониторинговите изследвания в цялата страна не е установено нерегламентирано влагане на медицински или растежни препарати, като при проверките са обхванати над 70 процента от птицевъдите в България.
“Използването на протеинови растежни хормони при птиците е невъзможно, тъй като ако тези хормони се влагат във фуража, то те се разграждат/метаболизират/ още в мускулестия и жлезистия стомах на птицата. Може да се прилагат инжекционно, но това е необходимо да става всеки ден и на практика е технически неизпълнимо”, обясниха още от БАБХ.
“В медиите се спекулира, че в съвременното птицевъдство бройлерите растат много по-бързо благодарение на масовото прилагане на хормони”, се казва още в съобщението от Агенцията.
“Този растеж се дължи на много добрите постижения при създаване на оптимални изходни и родителски линии за бройлери, пълноценно хранене с фуражи съдържащи протеини, витамини и минерали в определените съотношения в зависимост от възрастта на птицата. От голямо значение е и оптималната околна среда (температура, влажност, качество на въздуха, светлинен режим, достатъчен поилен и хранителен фронт) и избягването на стреса”, завършва съобщението на БАБХ.
Източник: TV7