Писмо до България.

Какво ни казва един българин за живота наоколо?

Сигурни сме, че ще се разпознаете.

Тъжно е, но трябва да го прочетем.

„Здравейте,

пише Ви едно момче на 21 години, което по-рано днес се разочарова за пореден път от милата ни, и любима България!

Ще започна така, на 14.05.16 г. бе прекратен трудовият договор на моята приятелка, но не защото не се справя с работата, а забележете, защото чакаме дете…

На мен ми е болно от това, а представете си на нея, пита за работа, а я гледат все едно има проказа, тя е бременна за бога, а не болна!

Как едно младо бъдещо БЪЛГАРСКО семейство да се справи с така или иначе финансово трудния живот, в тази иначе много красива страна?

Как да си закупим свое жилище, след като едва се справяме с квартирата и сметките ни, а не пушим, не пием, дори скоро не сме излизали с приятели?

Би било нормално да получим помощ от родителите ни, но КАК, след като те живеят в северозападния град Мездра, където, ако все пак вземеш заплата, тя едва ли ще надвиши “колосалните” 600лв.?!

Та, как да ни помогнат, предвид факта, че самите те едва свързват двата края?

Аз, искрено искам да гледам детето си тук, искам и то да обича България, както аз я обичам! Но, още повече искам моето семейство да има нормален, не охолен или луксозен, просто нормален и спокоен живот…

Не искам държавни помощи и подаяния, искам моето момиче да не бъде смазвано психически от разни така наречени работодатели, които така и така покриват данъци, лъжат с осигуровките и брутално експлоатират своите служители.  Буквално я тъпчат психически с изключително малоумни изречения като: “Твърде млада си да раждаш…”, “Не искаме бременни тук…” “Справяш се, но защо си бременна…” и др. подобни “насърчаващи” младо БЪЛГАРСКО момиче да стане майка.

Просто искам адекватно отношение и нормален месечен доход… Много ли искам?

След тези редове в мен назряват и следните въпроси:

–          Защо вместо да се стимулират младите хора да създават семейства, както се прави в нормалните държави, тук им се пречи и се толерира точно обратното?

–          Защо едно бременно в едва втория месец, двадесет годишно момиче бива гонено от работа и принудено да лъже, и да крие бременноста си, за да бъде назначена?

–          Защо някой иска младите БЪЛГАРИ, обичащи родината си да “бягат” и да работят за растежа на чужда икономика?

И финално:

Защо този някой или по-скоро тези 240 там около жълтите павета…

Защо убивате БЪЛГАРИЯ?

Защо ни превръщате в бежанци?”.

***

Автор: Гр. Димитров

*Писмото е първоначално публикувано в Lentata.com, която го е поместила без редакция на написаното от изпращача.