Всяка една мисъл променя нашата съдба, причинява успех или неудача, болест или здраве, страдание или щастие. Поради това трябва да се научим да боравим възможно най-добре с нашия мисловен инструмент. Това означава преди всичко истинско Положително мислене: т.е. да осъзная, че всичко, което ми се случва, в действителност е добро за мен, защото съм го направил необходимо и то само иска да ми служи и помогне. Поради това всеки човек би трябвало да приеме и осъществи задачите на живота, защото иначе съдбата е принудена да повтори урока, докато той реши задачите.

Трябва да усвоим духовните техники също както ходенето, яденето, карането на колело, плуването. И говоренето не можем да искаме да го можем – трябва да го усвояваме дума по дума. В живота напредва най-сигурно този, който е най-добре подготвен, който умее да вложи силите си по-най-добрия начин и докрай да изчерпи възможностите си.

Нашите житейски обстоятелства съществуват чрез нашите мисли. Ние сме тези, които мислим мисли, които от своя страна водят след себе си действия. Те пък от своя страна създават всички следствия в нашия живот – нашата действителност. Повечето мисли ги мислим несъзнателно.

Несъзнателните мисли от детството въздействат също така сигурно както мненията на другите, които ежедневно слушаме и несъзнателно приемаме. Но същото е с и изрази, който самите ние ежедневно използваем като: „Не вярвам, че от това ще се получи нещо.” „Когато става въпрос за пари вече не става дума за приятелство.” (Приятелството си е приятелство, сиренето е с пари.) „Никога няма да мога да се справя с това.” „Днес отново съм толкова скапан.”

Чрез честото повтаряне ние постепенно убеждаваме нашето подсъзнание във верността на това твърдение и то започва да се държи по съответния начин.

Разликата между един мъдрец и един глупак се състои в това, че мъдрецът владее своите мисли, докато глупакът изцяло е под тяхна власт.

Мисли, от които не можем да се отървем, се превръщат в наша съдба!

Повечето хора не могат да осъществят желанията си, защото не владеят мислите си. Те мислят непоследователно и по този начин разпиляват чудесния потенциал на творческите си мисли, вместо да ги съсредоточат върху една цел и по този начин да постигнат всичко, което могат да помислят и в което могат да повярват.

Така те предпочитат да се надяват на чудо, болният – на медицинско светило или на нов чудодеен лек. Ако това не помогне – на хипнотизатор или на изцелител на душата, който веднага и без усилия ще го излекува, за да продължава да живее след това все така неправилно.

Бедният иска бързо да забогатее, най-добре чрез печалба от тотото, където влагаш минимум, а резултатът е страхотен. Самотникът иска да намери своя идеален партньор чрез чудодейно стечение на съдбата, без да се запитва, дали пък той е идеален партньор за другия.

Много рядко човек се пита защо живее при тези обстоятелства, какво ги причинява и как той сам би могъл да ги променени. Как човек би могъл да живее по-здравословно или да повиши собствените си резултати. Или как сам да се превърнеш в идеален партньор, който автоматично да привлече „съответния” партньор. Искаме да получаваме подаръци и забравяме, че човек може да пожъне само, което е посял.

При това нашият живот непрекъснато ни предоставя нови възможности, трябва само да ги осъзнаем и използваме. Не насочвайте за дълго погледа си върху липсата, тъй като това води до неудовлетворение и агресия! След като обаче насочите погледа си към възможностите, животът във всяка секунда ви предлага шанс и вашият живот става по-богат, а вие самият по-щастлив.

Нека прозрем: Навсякъде около нас съществува липса, тъй като иначе не би имало какво повече да се прави. Но навсякъде съществуват възможности и всяка трудност в действителност е една маскирана възможност.

Щастието не е въпрос на късмет, а следствието от слушане, мислене, осъзнаване и използване на възможности, които животът предлага в изобилие. При това е абсолютно безразлично, откъде идват те. Решаващо е само, накъде са поели сега!

Направете сега първата крачка в правилната посока и вашият живот ще се промени.