Често чувам обвинения към психотерапевтите за парите, които взимат за час. Чух дори, че това било Божа работа, и че психотерапията не трябва да се заплаща. Че психотерапевтите забогатявали на гърба на своите клиенти, и, че точно заради това сме ги наричали клиенти.
Истината е, че Българска асоциaция по психотерапия взе решение вместо пациенти, да наричаме хората, с които работим клиенти, защото пациент се възприема като човек с диагноза. А психотерапевтите не слагат диагнози. Ние работим със здравото в човека. По въпроса със забогатяването – аз до сега не съм срещала забогатял психотерапевт от частната си практика.
Може би има хора, които се представят за психотерапевти и го правят само за да прибират парите на хората. Не знам. Но истината е, че психотерапевта е като лекаря, на който поверяваш тялото си, само че като отидеш на терaпия работиш за най–ранимото – своята душа. Точно заради това трябва да внимавате при избора на психотерапевт. Той трябва да е много добре квалифициран. Но в крайна сметка оставете душата си да ви води. Тя знае по–добре от вас кой е вашият психотерапевт. Странно е, че никой не очаква от лекаря да работи безплатно. Може би ни трябва време да възприемем психотерапията като сериозна професия.
В основата на психотерапията стоят уважението към чувствата на другия, емпатията и професионалната етика. Бъдете внимателни за това. Не допускайте някой да се подиграва на чувствата ви. Ако се чувствате обиден, значи нещо не е наред и трябва да го обсъдите с терапевта си.
Тук идва и мястото за това колко в същност струва едно качествено образование по психотерапия. В университета имах колеги, които си избираха най–евтиното на пазара. Аз ги питах как се случва обучителния процес и виждах разликата между моя институт и тяхното направление. Избрах терапевтична школа, която почувствах със сърцето си. Просто знам, че там ми е мястото. Но факта, че в този институт се гледа толкова професионално на процеса на ставане на психотерапевт ме накара да погледна на психотерапията като на нещо изключително сериозно. Освен лекции, които водят различни специалисти в своята област (лекари, психиатри, психотерапевти, професори – всички те са практикуващи), имам и три тренинга годишно.
След втората година започват симулации на терапевични сесии. Също така има условие да натрупаш задължителен личен опит като клиент и много часове под супервизия, които продължават през цялата практика на всеки терапевт. Това гарантира сигурността на клиентите и личностното израстване на психотерапевтите. Всички параметри, в които се обучаваме са зададени от Европейската асоциация по телесна психотерапия и дипломите ни важат в цяла Европа. Да, това обучение не е никак евтино. Но аз си ценя парите и знам за какво ги давам.
Парите са важна част от психотерапевтичния процес. Не най–важната разбира се. Най–важно е желанието на един човек да работи върху себе си. От там нататък голяма част от работата ни е свършена. Но когато аз отивам на терапия, и знам, че ще отделя 50 лева от моя бюджет, аз не си губя времето в празни приказки. Защото и времето и парите са ми ценни. Такъв е смисъла на парите в терапията. Те стимулират и двете страни в процеса. Клиента – да работи върху себе си, а терапевта – да става все по–добър професионалист и да не спира да се учи.
И на края искам да кажа, че аз обичам парите. Но професията си обичам повече. Стига да видя, че някой има желание да работим бих се съгласила това да стане “pro bono”. Много хора започват да учат психология, защото са чували, че се изкарват добри пари. Изобщо не вярвам, че това може да е движеща сила за такава професия. Първото качество на терапевта е човечността. И клиента много добре усеща дали е попаднал на правилния психотерапевт или не. Просто трябва да слушате сърцето си.
