Популярният американски блогър Мишел Комбс разказва как стереотипите тровят живота ни, както и за това как възрастта ни дава неочаквани бонуси. Оказва се, че да остаряваш е яко.

През половината си живот аз се борех с остаряването и то победи. Защо безвъзвратно загубих цялото това време? Защо не признах веднага  поражението си и не се опитах просто да живея живота си? Не знам,,.

Сега съм на 53, но се чувствам все едно съм на 30. Не, не съм полудяла. Добре виждам бръчките и пигментите петна, но говоря за вътрешното си състояние, това на душата си. Наистина изглеждам на 50, но по душа съм все още на 30. Край! Точка! Но смятам, че съм прекалено стара, за да:

1. Мълча. Ако искам да кажа нещо на някого аз говоря и не се страхувам дали ще бъда разбрана правилно. Това всъщност е техен проблем, а не мой. И ако някой някога се е отнесъл зле към мен, той си го получава обратно, защото в света има грубияни и те трябва да бъдат поставяни на мястото, което заслужават!

2. Да се притеснявам за това как точно изглеждам. Мъжът ми ми предложи да закусим навън. Започнах да се приготвям и установих, че ми е свършил сухият шампоан, а панталоните ми са носени вече два пъти. Три години по-рано щях веднага да откажа да изляза в този вид, но сега просто си казах: По дяволите, любимият ми мъж ме кани на закуска, какво значение има това дали съм си измила косата. Видял е точно как изглеждам след ставане сутринта и все пак иска да пием кафе заедно. Не ми пука как ще ме гледат непознатите от съседната маса. И да, няма да си изгладя тениската. Тя е чиста. Това е напълно достатъчно.

3. Да имам слабости. Това не са просто слабости. Това са моите желания и аз ги реализирам!

4. Да нося неудобни обувки. Това са просто обувки и на мен трябва да ми е удобно и изобщо не ми пука дали наранявам нечии естетични чувства.

5. Да се извинявам за това, че вкъщи е разхвърляно. Извинете ме, но да сте ме наели, за да поддържам този дом чист? Без значение, че това е МОЯТ дом. Не съм била в настроение и не ми се е чистело – вас това какво ви интересува?

6. Да събирам тълпи от приятели. Защото не мога да поканя Милена, без да извикам Петър, а Николай – без да се сетя и за Женя… Ако искам да видя Елена ще се обадя на Елена и ако тя ми откаже ще приема отказа ѝ съвсем нормално, ако тя мисли, че с Иван ѝ е по-весело.

7. Да трупам разни боклуци. Отдавна премахнах от речника си фразата “Ами ако ми потрябва….“. Ако нямам идея за какво ми е тази вещ, тя отива в кофата за боклук.

8. Да бъда оптимист. Живота ме научи, че не във всеки човек има нещо хубаво. Някои хора са абсолютни лайна от върха на пръстите на крака си до последното косъмче на главата си и аз няма да губя нито секунда от времето си, за да търся нещо добро в тази отвратителна торба с лайна. Прекалено стара съм за твърде много неща и съм много щастлива, че успях да го осъзная преди да ми треснат каменната плоча над главата и да напишат на нея: “Тук лежи покойната Мишел. Тя цял живот живя така, както въобще не искаше и накрая умря нещастна”.