Семейният психолог Светлана Меркулова смята, че дори една небрежно изтървана фраза може силно да въздейства върху психиката на малкия човек. Затова трябва внимателно да се подбират думите при общуване с малчугана, а някои изрази е по-добре съвсем да се забравят от майките и татковците.

1. На твоята възраст бях отличник/ка

От раждането до около 6 годишна възраст мама и татко за детето са практически богове, които знаят всичко. Те формират отношението на малчугана към света и към себе си като личност. Конкретно в тази фраза може да се види конкуренцията на родителя с детето, все едно казва на детето си: „Ти никога няма да ме достигнеш! Колкото и да се стараеш, аз съм по-добър от теб.“ Деца, пораснали в такава среда, като правило, цял живот доказват на семейството, че са добри. Разбира се, говорейки подобни неща, вие действително стимулирате нарцистичната част в психиката на детето, което го провокира да постигне определени цели. Но бедата е в това, че понякога човек се стреми към нещо не заради себе се, а заради мама и татко, за да видят те най-после, че е достоен за тях. Израствайки, такива деца никога не се радват на успехите си, а се радват само когато родителите им признават постиженията им, което не винаги се случва.

2. Ти си моята кокошчица, маймунка, прасенце.

Как ли не наричат родителите своите деца. Всичко това води до обезличаването на детето, сякаш детето е някаква играчка, с която можеш да правиш каквото си поискаш. В началото на своя живот синът ви или дъщеря ви  ще приема безкритично всяка казана дума, ще ви се доверява. Кажете на детето, че е глупак вместо „Нужна ти е помощ, чакай да ти обясня“ и детето ще приеме това. Например, майка, обхваната от възпитателен порив, казва на сина си, че е страхливец. В последствие, при запознаване момчето се представя така: „Казвам се Ваня Иванов, аз съм страхливец“. Когато чуете подобно нещо, трябва да се замислете как общувате със собственото си дете. Името на човека е неговото представяне пред света. В някои семейства измислят безброй весели названия на детето, а не трябва. Името винаги трябва да е на първи план, с него човек в последствие ще се идентифицира в този свят, ще се усеща цялостен. Ако вие наричате детето „кокошчица“, „зайче“, „малкия“ вие сякаш откъсвате парченце от неговото име (от личността му).

3. Виж Катя има шестица на контролното, а ти – петица

Повечето родители правят това от най-добри подбуди. Повечето родители са имали такъв опит от детството си и си казват: „Няма нищо страшно, и на мен са ми казвали така, а виж ме сега“. Може би са забравили колко е болезнено това, когато мама или татко те отхвърлят и ти казват: „Катя е по-добра от теб“. Това е болезнен опит, който децата често пренасят в живота си като възрастни. Тази Катя те започват да ненавиждат. Винаги е неприятно за детето, когато го сравняват с някой друг – съученик, брат или сестра. Такива вече възрастни хора винаги продължават да се сравняват с другите и все не в своя полза.

4. Щом се държиш така, не те обичам

Или „мога да те обичам, само когато ми харесва поведението ти“. След такава фраза детето започва да се старае с всички сили да се държи правилно, загърбва потребностите и желанията си, „превръща се в антенка“, която да улавя желанията и очакванията на родителите си. Сякаш детето не съществува.  Като възрастен се опитва през цялото време да угоди на другите, живее с постановката: „Искам да ме обичат, а затова трябва да им угаждам. Нямам никакви желания, за мен съществуват желанията на другите“.

5. Не ме засрамвай

С други думи родителят казва: „Ти си моя позор“. Децата, които често чуват тази фраза, много искат всички да видят какви са те в действителност, но ако получават нечие внимание, те не знаят какво да правят. Те се крият, загубват се. Сякаш такова дете няма избор, то може да бъде само нещо срамно. Говорейки нещо подобно, вие травмирате собственото си дете.

6. Ти си същински бащичко (или като майка си)

Безусловно, тази фраза илюстрира отношението между майката и бащата и тяхното недоволство от съвместния живот, като ползва детето за отдушник. Т.е. съпрузите не си изясняват пряко отношенията, а чрез детето си казват един на друг всякакви гадости. И всички тези гадости остават в детето. Ако мама казва: „Ти си такъв инат, като баща си“. Излиза, че таткото е лош човек, с който не можеш да се разбереш. А сега да помислим, ще поиска ли момчето да бъде такъв мъж – лош и инатлив. Когато проектираме своите лоши отношения върху детето, то на него му се налага да живее с това. От друга страна, в тази фраза може да се чуе подтекст, че „с момичетата е по-добре, отколкото с момчетата“. Родителите използват тази манипулация, ако има борба за детето и то трябва да избере страна – или с баща си, или с майка си.

7. Ако не си доядеш закуската, ще бъдеш слаб и глупав

Имам позната девойка, на която в детството са и казвали: „Ако не си доядеш хляба, то той ще те гони през цялата нощ“. Колкото и смешно да звучи това, тя ужасно се е страхувала от хляба, т.е. родителите са постигнали обратния ефект. Подобни фрази са чиста проба манипулация. Много често ги ползват бабите и дядовците, които в детските си години са се сблъскали с глада. По-нататък това се предава незабелязано от поколение на поколение. Детето може да развие страх или трудно отношения към храненето, култ към храненето, излишно тегли и т.н.

8. Ако не се държиш прилично, ще те дадем на торбалан/баба Яга и други подобни

Това е много конкретно послание, в което се казва, че детето е ценно само ако е удобно за родителите си. Родителят предава на детето си: „Не бъди себе си, ти трябва да бъдеш такъв, какъвто на нас ни е удобно“. Израствайки такива деца не знаят какво искат те самите и се опитват да угодят на всеки за всичко.

9. У дома ще ти дам да разбереш

Това говори, че родителят има право да прави с детето всичко, което си иска, без да се интересува от неговите чувства. За една секунда мама или татко се превръщат в родител-надзирател, който наказва или прощава. Децата, които често чуват този израз по свой адрес, имат трудности в отношенията с началниците си, доколкото родителската фигура се прилепва към фигурата на началника и човек започва да се страхува от шефа си и при това иска да му угоди, за да не бъде наказан. Но като правило, ръководството чувства подобно отношение и в отговор започва „гонката“ на такъв подчинен.

10. Махни се да не те виждам и да не те чувам

Превеждам: „Изпорти ми живота! Изчезни! Не трябва да те има.“ В последствие такова дете живее с чувството на дълбока вина пред родителите си за това, че е попречило на родителите си да живеят щастливо.

Трябва да бъдем внимателни с подобни изказвания, тъй като човек може да носи тежестта им цял живот. Въобще, преди да кажем нещо на детето си, трябва добре да помислим. Много възрастни не се чуват какво говорят. Полезно е да се чуват понякога отстрани. Сега има много технически средства – запишете се и внимателно анализирайте как се обръщате към детето си, какви думи му казвате. Уверявам ви, че направените открития няма да бъдат от най-приятните.

Автор: Светлана Меркулова

Превод от руски Таня Темелкова