С четиридесетте не е като с тридесетте. Тая четворка отпред, дето ще я търпиш цели десет години, някак ти бърка в мозъка с ръбовете си и не стои добре с която и да е цифра след нея.

Преживяваш я няколко месеца преди рождения си ден и продължаваш да я изстрадваш поне още година след него. Даже не го и празнуваш тоя тъп четиридесети рожден ден, защото „40 не се празнуват”.

Подносваш си ги под мишница тия твои четиридесет и постоянно си повтаряш, че те всъщност са новите тридесет. Надъхваш се, като случайно срещаш запуснали се съученички и си сигурна, че видимо си поне на десет години разстояние от тяхната остарялост. Припомняш си всички вдъхновяващи жени в техните четиридесет и се надяваш и ти да си като тях. Въпреки това обаче някъде там, дълбоко в душата ти, която завинаги ще си остане момичешка, нещо с тия четиридесет не се подрежда. И те притеснява.

Аз съм уверено в четиридесетте. Нарамила съм ги с всичките тежести и вече спокойно мога да кажа, че си ги нося с удоволствие. И понеже знам в подточки какво ти се върти в главата относно тази възраст, смятам да разсея страховете ти. Ето какво си мислиш, когато си на четиридесет, а не трябва:

Остарявам!

Че ти и като ставаше на десет, остаряваше!  Забрави тая дума и повече никога, ама никога не я споменавай, когато говориш за себе си. Остаряват другите. Ти просто минаваш през годините. Спри и да употребяваш изрази като „старост – нерадост”, „стара чанта” и „старчески изменения”. Гледай и да не се оплакваш относно здравето си. Ясно е, че още след трийсет и пет тялото започва да си отмъщава за берзасъдството на младостта – ниските талии и голи коремчета „удрят” в кръста,  високите токове карат ставите да болят сутрин, а стресът докарва безсъние и мрачни мисли. Игнорирай всичко това, грижи се повече за себе си и недей да хленчиш! Особено пред мъжете и твоя пред собствен!

Никой не ме харесва

Да, бе, да! Мога да ти дам десетки примери за жени, които не само, че продължават да са атрактивни в своите четиридесет, но и доста след това. Никой няма да те харесва, ако ти сама не се харесваш, така че работи върху този детайл. Една приятелка беше чула по телевизията как Цветана Манева признава в едно интервю, че всяка сутрин си казва пред огледалото „Цветана, ти си една много красива жена!”. Та моята приятелка, страдаща от обичайните комплекси на възрастта след четиридесет, решила да последва съвета на актрисата още на следващата сутрин. Изправила се пред огледалото, втренчила се в образа си и без дори да се замисли, изрекла на глас „Цветана, ти си една много красива жена!”

Само дето тя се казва Лили… Дори подсъзнателно не беше допуснала да свърже името си с израза „красива жена”. Не прави като нея.

Няма да ме вземат на работа

Факт е, че в страна като нашата шансът на една жена да направи кариера и да се издигне в йерархията е между своите трийсет и четиридесет години е по-малък. Преди това е „прекалено незряла”, а след това – „твърде опитна”. Това обаче не значи, че изобщо няма да си намериш добра служебна позиция само защото си над четиридесет. Грижи се да изглеждаш добре, както си го правила досега – самоуважението винаги респектира, независимо от възрастта. Това е важното.

След четиридесет по-лесно пълнея и по-трудо отслабвам

Това са само извинения, с които да прикриеш апетита си и все по-укрепващия мързел да се справиш с него. Ако легнеш на тая кълка, със сигурност ще се сдобиеш и с любовни дръжки, и с надкоремен пояс тлъстина, и с окръглени ръчички, чието месо продължава да помахва самостоятелно и след като ти самата си спряла да махаш за поздрав. Метаболизмът ти бил забавен, и въздух да хапнеш, вече ти се лепял директно на задника. Айде сега, диетата си е диета и спортът си е спорт – можеш да влезеш във форма точно толкова бързо, колкото и досега, не са четиридесетте години, които ти пречат.

Помня трудно, а и няма закъде да уча

Имам приятел от детството, който в момента учи второ висше в НАТФИЗ. Според първото е физик. Междувременно научи перфектно английски и японски, завърши курсове за екскурзовод, живя няколко години на село, където имаше малко стопанство, а после се изявяваше и като стенд ъп артист. На четиридесет и шест е. И какво като е мъж?! Нали не ги прави тези неща с пола си, а с ума си?! Не виждам какво би попречило тогава на една жена да направи точно същото, ако иска.

Аз съм ретро

Това го чух от една майка на родителска среща. Оплакваше се, че дъщеря й (на 16) непрекъснато я изненадвала с някакви неща, които тя не знае – технологии, музика, мода… И се беше примирила, че това оттук нататък ще е така, защото и майка й ползвала мобилния си телефон само да звъни, да отговаря на обаждания и да пуска съобщения, като последното го била научила след едномесечна тренировка. Дали си ретро, или не, е избор. Нищо не ти пречи да научаваш нещата от извора – целият интернет е пред теб. А и винаги ще има нещо, което не знаеш в тоя живот. Ако децата ти те гледат снизходително, заради незнанието ти, закопай ги с нещо, което пък ти знаеш. Важен принцип – никога не се оставяй да изглеждаш безпомощна пред тийнейджъри – те само това чакат.

Трябва да си сменя стила с по-сериозен

Най-голямата грешка, която можеш да направиш в своите четиридесет, е да започнеш да се обличаш като лелка. Никой не казва, че трябва да имаш вид на чалга певица, но не се лишавай от нещата, които харесваш само защото някой си някъде е казал, че „сериозните” жени не се носят така. Стилът е въпрос на характер, темперамент и настроение – просто продължавай да ги демонстрираш.

Най-общо казано, четиридесетте ти години са просто една цифра. Сигурна съм, че в петдесетте и шейсетте става още по-интересно!