След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги.

Научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност.

Започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания.

Започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание.

Научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.

След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо.

Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя.

И човек се научава да оцелява…

Научава, че е силен и че наистина има стойност.

Из “Пилешка супа за душата”