Ако си останал влюбен повече от две години, значи си попаднал на нещо важно!
Влюбвам се в него отново всяка есен, затова усещането никога няма да се отдалечи от мен…
Хубаво ни е, защото ние сме есента. Изпепелени, но готови за прераждане.
Пием топло кафе на верандата, взирайки се в мъглата на есенната борова гора.
Нося пухкава жилетка, а той – мек пуловер.
Наслаждаваме се на пътуването, докато листата правят онзи плавен преход от жълто към охра…
Навън вали, а ние сме в уютната дървена къща в планината…
Завива ме с меко одеяло, докато чета, а той слуша музика на удобния фотьойл, отпивайки ароматно мляко с канела.
Стоим прегърнати в леглото цял ден, в мълчание, с поглед към тишината. Спокойни, в уединение и пълна хармония.
Целувките ни са мирисът на земята след притихнал есенен порой. Докосванията ни – препукването на огън на брега на есенното море привечер.
Любимите ни моменти…
Така ухае есента с него. Вероятно винаги ще остана влюбена. Защото той ми е важен.
Но кой остава вечно влюбен в една мечта? Ще го чакам да ми се сбъдне. А дотогава ще обичам есента, и неговото невидимо присъствие в нея…
Източник: vitamorena.com