Забрави всички учения. Забрави всички стратегии. Усети само това. Запомни го. И се връщай към него, всеки път щом се чувстваш изгубена:
ВЯРВАЙ ПЪРВО В СЕБЕ СИ. А ПОСЛЕ И В НЕГО.
Нека поговорим за истината под всичките ни драми – тези с партньорите разбира се. От къде идват?
Защо влизаме в конфликти, защо се сърдим, защо се чувстваме нещастни, наранени, обидени…?
Защото не ни обичат достатъчно? Защото не ни приемат? Защото не се държат коректно с нас? Не ни уважават…?
СТИГА ГЛУПОСТИ.
Опитай се да се сетиш… Кога последно твоят партньор те нарани, докато ти вярваше в себе си, приемаше себе и обичаше себе си? Моля те, просто затвори очи и се опитай да усетиш момента, в който…
Онова малко същество, което винаги ще живее в теб – твоето вътрешно дете – чувства липсата на безусловната любов, за която винаги е копнеело. Когато се усети неуверено, може би недостатъчно добро за любовта на този мъж. Несигурно, защото е губило в любовта още там някъде, в детството.
Това малко същество се обажда най-силно точно тогава – когато си с този мъж. Ти можеш да ходиш с уверена крачка и вдигната глава във всеки друг момент. Може да печелиш погледи, възхищение и покани, да покоряваш кариера и печелиш последователи. Но стане ли дума за този мъж… твоето малко, несигурно, вътрешно дете се обажда. Просто защото… тогава си най-уязвима. Не можеш да промениш това. Можеш единствено да го разбереш.
И в следващия момент той вече е твоето огледало – отразява твоята несигурност чрез поведение, което още повече я затвърждава. Ти от своя страна започваш още повече да се съмняваш в него. Да преценяваш и анализираш защо е направил това или онова… Вместо да погледнеш там, където омагьосаният кръг започва. И единственото място, където може да бъде прекъснат.
Вярата, доверието в теб самата.
Тук започва цялата драма, и тук може да бъде приключена. Като пратиш към теб точно тази любов, която си чакала винаги. Тази, без условията. Тази, която е там, дори когато грешиш. Не защото си направила нещо, да я заслужиш. А защото си ти. Не защото си перфектна. А защото си ти. Не защото е логично. А защото си ти. Не защото винаги действаш умно и мъдро. А просто защото си ти. И случи ли се това, повярваш ли в себе си, дадеш ли си сама това безусловно приемане, за което малкото същество в теб крещи… тогава идва ред…
да повярваш и в него.
Той е с теб неслучайно. И той има нужда просто да му се довериш. ТОЧКА. Не ми трябват твоите доводи, твоите случки. Сложи точка. Довери се. Стига анализира и подлага намеренията му на съмнения. Спри да търсиш. Спри да питаш. Спри да мислиш кое е правилно, дали си глупачка и какво ще си кажат хората.
Спри да се съмняваш в основата, сякаш ще ти дадат медал за това. Спри да я клатиш и къщата ще бъде цяла. Да, ти можеш да ремонтираш стаите, да подобряваш интериора… но повярвай в основата. Не я бутай. Позволи си един път в този живот да се довериш. Че щом сте заедно – това е една добра основа. Че щом онзи ден той ти каза хубави думи (макар и днес да не е) – това е добра основа. Че щом се опита да те прегърне, когато беше ядосана – това е добра основа.
Че имаш причина да вярваш в себе си – че си точната жена за него. Най-добрата възможна.
И имаш причина да вярваш в него – че той иска и може да те направи щастлива.
Тук не говорим за гаранции. Да, тук говорим за доверие!
Но мила моя, любовта се случва там, където има доверие. Няма гаранции, който да опаковат любовта в сигурен пакет. Любовта е жива, свободна, не можеш да я завържеш, да я сложиш под микроскоп, да сътвориш точен научен доклад и да чакаш да те направи щастлива.
Можеш единствено да повярваш в нея.
Затова следващия път, когато усетиш това малко вътрешно дете да се свива от страх, от неувереност, от чувството че не заслужава, че може би не го обичат… Кажи си СТОП. Насочи любящото си сърце първо към теб самата. Без задръжки. А после и към него. Без задръжки, без въпроси. Кажи си:
Аз вярвам в себе си. И вярвам и в теб.
Източник: djavarava
