Хубава млада жена. Тя си има мъж. И любов. Всички думи са казани, всички обещания са дадени. Сигурно има и някакви действия, но те не са й известни. Той решава всичко сам (по неговите думи). Кое е „всичко“, не е ясно. С ремонта се занимава тя. Проблемите си в работата споделя с приятелки, защото той има много по-важни неща за разрешаване и рядко е на линия.
От какво се нуждае тази жена, никой не я пита. И никой не й помага. Просто тя не може да има сериозни неприятности (според него). Затова той дава щедри обещания за истинска любов и грижа, когато всичко се нареди. Тя чака светлия момент.
Друга хубава млада жена. Също с добра връзка. Тя има и две малки деца и бивш съпруг, който й осигурява жилището и други материални блага. Отношенията с настоящия мъж са сериозни. Предлага да й помогне с ремонта на колата. Когато се оказва, че трябва и да плати за него, ентусиазмът му се изпарява. Не участва и в покупката на нова спалня (на която и той спи). Те продължават да се виждат.
Има и една друга, не особено хубава жена (според околните). Тя си няма мъж – по-точно такъв, който да я причисли към жените „със сериозна връзка“. Тя има мъже приятели – без „любов“, без секс. Няма думи, няма обещания, няма светло бъдеще. Само топло и мило настояще. Един от приятелите й поправя колата. Друг й дава заем за ремонт на жилището и лично ръководи работата по него. Някой й помага в бизнеса като я среща с необходимите хора.
Какво дава в замяна тази жена? Не знам. Предполагам, че е нещо важно, от което те имат нужда. Възможно е това да са искрени и задушевни разговори, самочувствие, топлина и внимание. Защо това им е достатъчно? Защото тя самата цени онова, което им дава. Защото тя е сигурна, че нейната женска енергия струва скъпо и приема мъжките действия в своя живот като равностойна замяна.
Или може би защото тя не е обвързана с резултата. Никой не й е толкова необходим, че да търпи всичко и да прощава на всеки.
По-скоро тя знае, че може да избира, вместо да се привързва към първия, който е казал: „Обичам“.
Автор: Лилия Ахремчик
