Един човек бил много богат, имал много приятели, много познати и черпел всички наред.

Случило се обаче така, че загубил парите си и изведнъж приятелите и познатите изчезнали, жена му го напуснала, децата спрели да му говорят… Целият му живот се сринал. Опитал да си намери работа, но не успял. Накрая, подбуден от отчаянието, той решил да се обеси и да сложи край на живота си. С последните си пари тръгнал към магазина да си купи въже. В магазина продавачът го попитал:

-За какво ти е това въже?

-Много мъка срещнах, много тежък живот ме налегна, загубих парите си, бизнесът ми фалира, решил съм да се беся. Вече няма за какво да живея.

Продавачът се подсмихнал, дал му въжето, а с него една бележка и му казал:

– Прочети бележката като се прибереш у вас, преди да се обесиш.

Тръгнал си човекът, прибрал се, затегнал примката, опънал въжето, качил се на стола и точно да се пусне, се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел „Няма да е все така“…

Помислил малко човекът и малка надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.

Минало време, малко по малко човекът започнал пак да се замогва, възстановил бизнеса си и парите си. Решил да даде угощение в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия град, дошъл и магазинерът. Стоял кротко на една маса и наблюдавал.

Отишъл при него домакинът и му казал:

– Благодаря ти добри човече. Ти ми спаси живота с онази бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и животът ми има смисъл. Кажи какво да направя, за да ти се отблагодаря?

Магазинерът го погледнал, поклатил глава и казал:

– Ти май скоро не си чел онази бележка, която някога ти дадох…

Източник: www.sobstvenik.com