Празниците* са чудесно явление в календара. Научили сме горе-долу наизуст кога и какво честваме и с трепет следим дали 3 март ще се падне във вторник, за да получим понеделника като бонус и да ни се съберат 4 почивни дни, които да използваме за пътуване до Гърция или за ремонт на дома.

В това, разбира се, няма нищо лошо.

Както всички добре знаем, на 22 септемрви от вече 108 години честваме Деня на Независимостта на България. Ако не си спомняте допълнителни подробности за кой, какво, кога и къде точно се е случило, Уикипедия ще ви опресни паметта.

Аз обаче приемам днешния ден по един малко по-различен от историческата обосновка начин.

Оценявам всичко, което са направили българите от старо време, но като си мисля за независимостта, винаги го правя през личната ми призма.

Какво ме прави мен независима? И независима ли съм всъщност?

Всеки път, когато си платя наема и сметките, съм благодарна на себе си и цялата Вселена, че мога да си го позволя. Че сама изкарвам парите си и сама определям за какво да ги похарча. Че не ми се налага да моля, искам или очаквам от някой друг да ми осигури финансова стабилност.

Прекалено материално ли звучи всичко това? Може би да, но парите са абсолютно неразделна и доста важна част от живота ни. Не трябва да ги пренебрегваме, но не трябва и да се обсебваме от тях.

Независимостта обаче далеч не се определя единствено от финансовото ни положение.

Страхът ни прави зависими. Любовта също.

Мечтите.

Амбициите.

Желанията.

Спомените.

Всички те малко или много, по един или по друг начин ни правят зависими и то не към друго, а към собствените ни чувства.

Гоним щастието и искаме да живеем по-добре, да сме по-често радостни и усмихнати, отколкото нещастни и намусени, и това ни прави зависими към всички неща, за които си мислим, че биха ни помогнали да сбъднем желанията си.

Тогава има ли нещо лошо в това да си зависим? Не, разбира се. Страшното идва, когато си обсебен.

Зависимостта и независимостта имат своите нюанси, които им придават светли и топли или тъмни и мътни краски.

Когато улисан в стремежа си да не зависиш от нищо и никого, започваш да се затваряш в себе си и да си мислиш, че си си самодостатъчен, означава, че се превръщаш в тежък егоист.

Когато зависимостта ти се превърне в обсесия и вманиаченост, значи вече започваш да губиш себе си.

Къде е решението?

Както винаги, то се корени в баланса. Всяко нещо, с което се прекали, започва да вреди. И това важи за абсолютно всички аспекти на живота.

Ако някаква обвързаност в живота ви, носи повече тежест отколкото радост, то освободете се от нея.

Ако сте толкова самостоятелни, че се чувствате самотни, то позволете си да се привържете към нещо или някой.

Открийте къде и как се чувствате най-истински и щастливи и се насочете натам.

Най-страшната зависимост е робството към чуждите очаквания и чуждото мнение.

Търсете спокойствието и с него ще намерите и щастието, а то може да бъде зависимо само и единствено от вас.

*Дума „празник“ идва от „празен“ – ден, който да е празен откъм задължения и отговорности, за да имаш време и съзнание да помислиш върху случилото се, което е било толкова голямо и значимо, че всяка година по едно и също време трябва да спреш работата си, за да го почетеш.

Източник: vitamorena.com