Писмо до моята новородена внучка

Скъпа моя,

Ако бих могла да напиша това писмо преди четвърт век за твоята майка, би било чудесно…

Но тогава аз бях на 25 и не се замислях за нищо такова. Имах куп други грижи – сутринта да нахраня дъщеричката ми, да я заведа в яслите, после да бягам на лекции, а вечерта да разтребя, да приготвя вечеря. Твоят дядо работеше нощна смяна и не можеше да ми помага, когато твоята майка плачеше по цели нощи, защото често боледуваше. Сега аз съм на 50 и вече съм натрупала малко опит, който искам да споделя с теб. Аз не твърдя, че знам за живота всичко, но в края на краищата, аз съм твоя баба, ние имаме много общи неща (искаш или не) и искам ти да си щастлива. Моите съвети няма да са ти излишни!

• Не се страхувай да падаш. Люлей се на люлката, карай колело, ролкови кънки, пързаляй се и не се страхувай да падаш. Ще те боли, но благодарение на това ще се научиш да си бърза, ловка и да се изправяш тогава, когато ти се иска да плачеш.

• Не се страхувай да изказваш своята гледна точка. Ти не си длъжна да мълчиш, ако нещо не ти харесва или когато не си съгласна. Ни скривай своето мнение нито заради дружбата, нито заради любовта. Ако не те чуват или искат от теб да си „лоялна“, то по дяволите такава дружба и любов.

• Не се срамувай да се извиняваш. Само много силните момичета умеят да се извиняват и осъзнават своите грешки, а аз много искам ти да пораснеш именно такава. Трудно е да кажеш: „Прости, аз не бях права. Как може да поправим нещата?“ Но човек трябва да се научи на това и тогава никой няма да може да го победи.

• Не се страхувай да получиш лоша оценка. Двойката не е чак толкова лошо нещо. То ще ти посочи слабите места. Ти ще научиш върху какво трябва да поработиш. Ниската оценка не означава, че ти си глупава. Тя само ще те мотивира да действаш.

• Не се страхувай, че не си популярна. Докато всички популярни купонджийки ходят по дискотеки, на партита, седят по кафенетата и висят по цели дни в Интернет, качвайки своите снимки, ти ще се научиш да стреляш отлично, да яздиш кон, да пееш, да говориш перфектно гръцки, например, и т.н. На осемнадесет години популярните все още ще търкат панталони пред компютрите, а ти дотогава вече ще покоряваш света и може би ще потеглиш на първата си експедиция.

• Не се страхувай да бъдеш странна. Твоята баба също не се страхува!

• Не се страхувай да се влюбиш. Влюбеността все едно ще дойде при теб. Радвай се, че най-накрая си пораснала.

• Не се страхувай от първата целувка. Повярвай на баба си, че това е нещо възхитително! Не се страхувай, всички жени се целуват прекрасно, тъй като това ни е в кръвта.

• Не се страхувай да се омъжиш или обратно да не се омъжиш. Когато пораснеш, никой няма да го е грижа дали имаш халка на ръката си или не. Но ако ти си решила, че бракът и семейният живот са за теб, постарай се да срещнеш „своя“ човек и тогава нещата ще се получат. Дори пръснатите навсякъде чорапи няма да те дразнят. Затова пък ще има кой да ти направи масаж вечер или с кого да разходиш кучето.

• Не се страхувай да родиш. Няма да те лъжа, боли много. Но това е най-прекрасното нещо, което може да се случи в живота си всяка жена.

• Не се страхувай от развода. В живота всичко се случва. Главното е да не се отчайваш и да не се затваряш в себе си. Разводът не е краят на живота. Това е начало на нещо ново, най-вероятно по-интересно.

• Не се страхувай от самотата. Понякога е полезно да останеш сама. Дори можеш да се наслаждаваш на самотата си. Но това няма да бъде за дълго – познавам си добре нашето семейство.

• Не се страхувай да плачеш. Сълзите са избор на силния. Аз съм силна и правя каквото искам. Искам ли да плача – плача, искам ли да се смея – смея се, искам ли да разхвърлям чорапите си по цялата къща – правя го.

• Не се страхувай да опитваш нови неща. Не мисли за възрастта и за това, какво ще кажат хората. Взимай от живота най-хубавото, и не е важно колко безумно е твоето желание.

• Не се страхувай да остаряваш. С възрастта ще започнеш да цениш повече живота и любовта на близките си. А после може и да напишеш писмо до своите внуци.

• Не се страхувай да губиш близките си. Аз дълго се съмнявах дали си струва да ти напиша това. Но загубите са неизбежни. Близките си отиват, но любовта не изчезва…

Аз те обичам.

Твоята баба

Източник: www.gnezdoto.net – http://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/1898-skupa-moya-ne-se-strahuvai