Казват, че си избираме приятелите, но не и родата. И действително. Освен ако не приемем, че душите ни си избират родителите, преди да се родят в тела, реално сме съвсем кастрирани откъм избор на роднини. А последиците от това стават най-явни именно по време на дългите коледни и новогодишни празници, когато традициите и навикът налагат безкрайни обеди, вечери, сутрини и следобеди с близките хора.
Това, разбира се, е чудесно и крепи семейния дух. Но честите срещи с родата ни събират и с онези отровни роднини, които са способни да съсипват цели дни с една реплика. Понякога и цели животи. Лошото е, че дори когато сме наясно, че роднините могат да ни разрушат настроението, сме обвързани с тях чрез обич и/или уважение и не можем да ги избегнем с лекотата, с която избягваме досадните колеги или неприятните шефове.
Вижте кои са най-често срещаните типове кофти роднини и идете на психоаналитик, за да поговорите как може да се справите с тяхното влияние в живота ви:
1. Роднината-хипохондрик
Може да е майка, баща, баба, съпруг/а, дете, братовчед. Най-добре е да е братовчед, защото ще ни пука по-малко. Колкото по-близък е хипохондричният близък, толкова по-тежко преживяваме обилните оплаквания. Хипохондрикът винаги има какво да сподели за своето здраве. Вчера му се беше обострил гастритът, днес го наболява черния дроб, а утре ще му излезе странно петно от вътрешната страна на бедрото. Той често пише завещанието си, уведомява ви дали иска да бъде погребан или кремиран, уточнява с кои дрехи иска да е облечен на опелото си и се възмущава, че никой не се интересува от здравето му, което прогресивно се влошава. Ако се намирате, да речем, на опашка в магазин няколко часа преди Бъдни вечер и му доверите, че нещо ви втриса, той на висок глас ще сподели със света, че него пък го боли корем и цял ден има разстройство. Да не си помислите, че само вие страдате. Ако сте на екскурзия в Аржентина, а той си е вкъщи, не мислете, че ще ви спести екстрасистолите, които е получил, когато някой е звъннал на вратата в 4ч. следобед. Той ще ви уведомява на дневна база за всичко, което се случва с организма ми, въпреки че очевидно няма как да му помогнете от другия край на земното кълбо. Роднината-хипохондрик ще ви облъчва с мисълта, че е тежко болен винаги, когато може. А ако му дадете простор да се наслаждава вербално на симптомите си пред вас – няма да ви остави на мира.
Това са роднините, покрай които винаги ходим на пръсти, защото може да се разсърдят. Техните чувства са крехки, чупливи и лесно раними и всички наоколо мечтаят въпросните чувства да бъдат затворени в кашон с надпис „Fragile“ и никога да не излизат навън. Обидчивите винаги дават да се разбере на кого и за какво са сърдити и не е изключено да ливнат някоя и друга сълза от обида. Пропуснали сте да им се обадите за някой празник? Никога не мислите за тях. Не сте се сетили да им помогнете да си занесат прахосмукачката на ремонт? Никога не им помагате. Не сте кръстили първородното си дете на тях? Не ги уважавате. Не им звъните по четири пъти дневно? Не мислите за тях. Винаги, навсякъде, по всяко време има материал. За сърдене.
3. Роднината, инжектиращ с вина
Тези роднини непрекъснато носят в задния си джоб една спринцовка и инжектират с мощно чувство за вина околните винаги, когато им се отдаде възможност. До голяма степен се припокриват с обидчивите, но за разлика от тях те не се сърдят, не правят сцени и не ронят сълзи. За сметка на това, имплементиращите вина стоически понасят ужасното ви държание. В опитите си за манипулация, те често се доближават и до хипохондриците. Ако се скарате с тях, вместо да признаете, че са прави за всичко, е много вероятно да получат внезапна стенокардна криза. Ако ги питате, тя няма нищо общо с вас, но при следващото неподчинение – следва бъбречна такава.
4. Досадните роднини
Те смятат, че не е редно, когато гости, поканени в делничен ден, стоят до 1ч. през нощта, но те самите редовно стоят до 2, защото са роднини. Не мислят, че е ОК детето на другите да вършее из къщата ви, но когато тяхното собствено изкъпе новия ви лаптоп в басейна на кухненската мивка, това е в реда на нещата, защото, те, децата, така правят, знаете ги. Идват ненадейно у вас по всяко време и смятат, че покупката на една двулитрова Coca-Cola е достатъчен повод да изпълнят следобеда ви със себе си. Ако им се обадите да ги помолите да ви заемат уреда за готвене на пара, са в парка, но когато трябва да отнесат вашата стълба, за да пребоядисат тавана, ще ви намерят и на остров в Северния Ледовит океан. И ще ви измъкнат оттам, за да помогнете за пребоядисването.
Те са фамилия „Петрови“ и в това има повече тежест и смисъл, отколкото може да предположите. Техните корени тръгват от Силистра, но ако намекнете, че не са кореняци-столичани, ги обиждате. Мъжките имена в целия род са само Димитър и Петър, а женските – Анна, Мария и Анна-Мария при по-младите. Те са горди с произхода си и изискват от вас, като член на тази фамилия, да се гордеете също толкова с нея. Ако някоя млада жена от семейството реши да се омъжи и да приеме фамилията на мъжа си, тя е изменница. Ако пък кръсти детето си с име, което се различава от Димитър, Петър, Анна, Мария и Анна-Мария – тя вече не е достойна за коледната трапеза на Петрови. За тях не съществуват други професии освен лекар и инженер, а традициите тежат повече от последната Анна-Мария, когато е била бременна, а тя е качила 48кг. За да останете в лоното на фамилната гордост, трябва да полагате неимоверни усилия за вписване в нея, а несъгласието с авторитетите се наказва с изгнание.
