Никога не сме толкова беззащитни както тогава, когато обичаме, и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта.
Въпреки моите 30-годишни изследвания на женската душа, не бях способен да отговоря на въпроса, на който никой още не е отговорил: „Какво иска една жена?“
Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.
За нещастие, потиснатите емоции не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно продължават да влияят на човек.
Сексът започва тогава, когато жената хване мъжа за ръката.
Всичко, което правите в леглото е прекрасно и абсолютно правилно – важното е само да се харесва и на двамата.
За сексуално отклонение може да се счита само пълното отсъствие на секс, всичко останало е въпрос на вкус.
Идеалната, вечна, чиста от ненавист любов съществува само между зависимия и наркотика.
Ти не преставаш да търсиш сили и увереност навън, а трябва да търсиш в себе си. Защото те винаги са били там.
Колкото по-безупречен е човек външно, толкова повече демони има вътре в него.
Любовта и работата – това са крайъгълните камъни на нашата човечност.
Повечето хора в действителност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а хората се страхуват от нея.
Всеки човек има желания, които не споделя с другите, и желания, които дори не признава пред себе си.
Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията.
Нищо в живота не излиза толкова скъпо, както болестта и глупостта.
Първият признак на глупостта е пълното отсъствие на срам.
Насаме със себе си, хората винаги са или много любезни, или много глупави.
Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате – това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добри – това сте вие сега.
Мащабът на вашата личност е определен от размера на проблемите, които успяват да ви накарат да излезете извън равновесие.
Преди да диагностицирате у себе си депресия и ниска самооценка, първо се уверете, че не сте заобиколени от идиоти.
Да бъдеш напълно честен със себе си е хубаво упражнение.
Задачата човекът да е щастлив не е влизала в плана за сътворението на света.
В края на по-миналия век виенският лекар психиатър Зигмунд Фройд /1856-1939/ шокира света с една неочаквана концепция за човека. В противоположност на традиционното, утвърждавано с векове разбиране за изключителната природа на човека – божествен произход, рационална същност, романтична емоционалност, алтруистичен морал, Фройд лансира схващането за неговата инстинктивност, ирационалност, антисоциалност, егоистичност и неморалност.
На фона на големите постижения на естествознанието от втората половина на 19 век, той погледна на човека с очите на естествоизпитателя, по-точно на медика, опита се да смъкне забулващия воал от идеализации и ни го показа в неговия неподправен, натурален вид.
Оказва се, че човешкото „Аз“ не е стопанин в собствения си дом.
Източник: http://chetilishte.com
