Всеки човек има ситуация и думи, които остават в съзнанието му завинаги. И много често това не са цитати или мисли на известни хора. Понякога най-важната фраза, която може да преобърне живота ви, е случайно дочута.
Вижте няколко такива истории, от които и вие ще научите нещо важно.
В басейна
Когато бях на 13 години, се опитвах да науча 6-годишната си сестра да скача в басейна. Бяхме в обществен басейн, а наблизо до нас плуваше една жена – около 70-годишна. От време навреме тя спираше и ни наблюдаваше. Точно когато за пореден път се опитвах да накарам сестричката ми да скочи във водата, а тя пищеше: „Страх ме е! Страх ме е!”, жената се доближи до нас, размаха юмрука си и каза: „Страхувай се, миличка! Страхувай се! Но после на всяка цена го направи!”
Тази случка беше преди 35 години, но никога няма да я забравя. Репликата на жената се е забила в съзнанието ми. И оттогава това е мой принцип: Не е нужно да си безстрашен. Важното е да действаш, дори и да се страхуваш.
По-големият брат
Имам брат и сестра и съм най-големият от тримата – брат ми е по-малък от мен с 2 години, а сестра ми – с 9. Когато бях на около 14, един ден нещо спорех с татко. (А татко има 7 братя и сестри, от които той е вторият по възраст). Тогава той ми каза: „Запомни, че всяко решение, което взимаш в този дом, го взимаш три пъти. Първият път – за себе си, вторият – за брат си, който постъпва така, както и ти, и третият път – за сестричката си, която повтаря всичко, което правите вие двамата с брат си. Твоят брат ще се отнася със сестра ви така, както ти се отнасяш към него. А вашето отношение към нея ще повлияе на нейните бъдещи очаквания към околните, включително и към бъдещия й съпруг.
Помня, че тогава този разговор ме разтърси и ме накара да преосмисля ролята си на по-голям брат. И не само. Разбрах, че дори и да не се опитваш да влияеш активно на околните, тези, които те уважават, основават своите решения и дори настроения на твоите в подобна ситуация. Затова не унивайте, особено в тежки периоди, защото това може да даде надежда и вяра на хората около вас.
Научната степен
Когато бях на 38, си мислех струва ли си да изгубя 2 години, за да взема научна степен. И почти си бях отговорил сам на въпроса, когато срещнах един приятел и му споделих: „Мисля, че съм твърде стар, за да започвам сега. Когато взема тази диплома ще бъда на 40.” А той ми отговори: „Дори и да не го направиш, така или иначе ще станеш на 40, само дето няма да имаш тази диплома.”
Сега съм на 60. А тази научна степен, която тогава получих, ми помогна да преодолея границата между борба за съществуване и достоен живот.
Инвалидна количка
Веднъж срещнах човек в инвалидна количка. Той ми разказа, че когато го питали трудно ли е свикнал с нея, той отговарял: „Аз не съм прикован към моята количка. Тя е моята свобода. Без нея аз не бих могъл да напусна леглото си и своята стая.”
Важен урок
Шефът ми – Дан, директор на малка болница, ми разказа една история от времето, когато е бил обикновен лаборант. Един ден той забравил да провери някакъв механизъм от оборудването, от което последвала сериозна повреда и се наложил ремонт на стойност 250 хил. долара. На следващия ден, когато шефът на Дан го извикал, той бил убеден, че ще го уволни. Но това не се случило. Директорът само изслушал разказа му за повредата, попитал го защо не е проверил оборудването, убедил се, че е осъзнал ситуацията и го изпратил обратно на работа. Дан бил изумен от развоя на нещата, на което шефът му отговорил: „Аз просто загубих 250 хил. долара, за да ти преподам един урок, който ти никога няма да забравиш. Защо да те уволнявам сега?”
Винаги ще помня тази история. Замислих се, че е глупаво да взимаш професионални решения, основани на емоциите. Всички хора грешат. А спокойствието и разбирането помагат да спечелиш уважение.
Мечо Пух
Веднъж моят психолог ми подаде картинка с мечо Пух и Прасчо. На нея беше написано: „Ами Пух, ако дървото изведнъж падне, докато ние просто си седим под него? – пита Прасчо.
– Да предположим, Прасчо, че няма да падне – отговаря Пух след известен размисъл.”
Винаги се сещам за това, когато ми се струва, че ситуацията е на ръба на катастрофата. Този цитат винаги ми помага да мисля по-рационално и спокойно.
„Не е нужно да изгориш, за да стоплиш другите”.
Тази фраза стана за мен откритие. Аз дълго време се опитвах да бъда посредник в сложните отношения на родителите ми, постоянно помагах на приятелите си да се справят с техните емоционални кризи. И като човек, който прекара голяма част от живота си в грижа за чуждите проблеми, бях шокирана да чуя, че е трябвало да запазя своя личен периметър дори в отношенията си с тези, които действително са имали нужда от помощ.
Учителите наоколо
„Всеки човек, когото срещаш, знае нещо, което ти не знаеш” – ми каза веднъж дядо. И тази фраза винаги ми напомня, че съм заобиколен от много учители.
Мама
Мама умираше. Помня, че тогава един приятел ми каза: „Ще имаш цял живот на разположение да тъгуваш за нея. Не го прави сега пред нея.”
Тези думи ме разтърсиха. И осъзнах, че моите чувства и емоции не винаги са толкова важни. Ако можеш да уталожиш избухването и емоцията – направи го. Това правило ми е служило хиляди пъти в живота.
