Задоволяването на детските капризи и купуването на скъпи играчки по никакъв начин не може да замени времето, прекарано с децата.
Липсата на внимание в семейството винаги се отразява на децата, а когато те са пренебрегвани от родителите си, не могат да създадат здрави връзки като възрастни. Дете, оставено да расте без ласка, като възрастен се страхува от неодобрение и изоставяне. Такъв възрастен не по-малко се страхува от самотата, но този страх спъва създаването на зрели отношения. И това пречи както на успеха в личния живот, така и за професионалната му реализация.
Времената, в които живеем са такива, че много родители работят непрекъснато и наистина нямат време за децата си. Но дори пет минути на ден истинско внимание, в което да изслушаме вълненията им, са жизнено важни за тях. Задоволяването на детските капризи и купуването на скъпи играчки по никакъв начин не може да замени това.
Иначе те израстват като затворени и страхуващи се от обвързване хора, които на свой ред не са способни да създадат здрави връзки с хората около себе си и децата си.
Пред externalchild.net психотерапевтът Сюзън Андерсън дава следните съвети на хората, които се страхуват от обвързване:
– Отдайте се на страха не се борете с него. Страхът е част от вас приемете го без гняв, защото вие не сте виновни за него.
– Приемете страха като част от себе си. Не се съдете. Когато се съдите и обвинявате не си помагате, а задълбочавате проблема.
– Не позволявайте несигурността да рефлектира върху партньора ви. Човекът до вас няма вина, щадете го, човешкото търпение не e безгранично.
– Поемете 100% отговорност за страха си и го контролирайте, а не чакайте друг да го направи.
– Обещайте си да използвате страха, като стимул за развитие на емоционалната си самостоятелност. Когато изпитате страх, просто мислете за друго и ще видите как не съзнателно ще се стабилизирате емоционално. Човек осъзнава някои неща впоследствие, просто не мислете за страховете си.
Прекомерните критики в ранна възраст, пренебрегването от родителите и отхвърлянето на желанията на детето, води до липса на емоционална зрялост. Когато децата са оставени сами, те не са способни да се развият емоционално и да израснат като зрели възрастни, докато не получат автентично утвърждаване от другия човек. Зрялост се постига, когато има хармонично свързване между интелекта, волята и емоциите на човека, а детето има нужда както от обич, така и от строгостта на възрастния човек, за да се изгради като отговорна и успешна личност. Това е родителството – отговорност, която изгражда личности. Нищо не може да замени близостта, нежността и родителската грижа.
Източник: http://streetwatch.bg