Петима мъдреци се загубили в гората.

Първият казал:
– Ще тръгна наляво – така ми подсказва интуицията.

Вторият:
– Ще тръгна надясно – в повечето случаи надясно е правилната посока.

Третият:
– Аз ще се върна назад – дойдохме оттам, значи е сигурно, че ще изляза от гората.

Четвъртият:
– Аз ще продължа напред – трябва да се движа нататък, гората все ще свърши и ще се появи нещо ново.

Петият:
– Не сте прави. Нито един от вас не е прав. Има по-добър начин. Почакайте ме.

Петият намерил най-високото дърво и се покатерил на него. Докато си пробирал път между клоните на короната му, останалите четирима се разбягали – всеки в избраната от него посока. От върха на дървото петият видял накъде трябва да се върви, за да се излезе от гората най-бързо. Дори можел да каже кой от другите четирима мъдреци ще се измъкне пръв и кой – последен. От мястото си виждал и най-краткия път. Разбрал, че се е оказал над проблема и е решил задачата най-успешно от всички! Той знаел, че е направил всичко правилно и както трябва, а другите – не. Те били инатливи и не го послушали. Той бил Истинският Мъдрец!

Но…

Той грешал.

Всички постъпили правилно.

Този, който тръгнал наляво, нагазил в най-гъстата, непроходима част на гората. Наложило му се да гладува и да се крие от диви зверове. Но се научил да оцелява в гората, станал част от нея и можел да предаде новопридобития си опит на другите.

Този, който тръгнал надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да краде заедно с тях. Но след известно време той пробудил у разбойниците нещо, за което те били забравили – човечност и състрадание. Разкаянието на някои от тях било толкова силно, че след смъртта му самите те станали мъдреци.

Този, който се върнал назад, направил пътечка през гората, която не след дълго станала път с жалони за всички, които искали да се насладят на гората без да рискуват да се загубят.

Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той попаднал на места, където не бил стъпвал човешки крак и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животински видове.

Този, който се покатерил на дървото, станал специалист по намиране на кратки пътища. Към него се обръщали всички, които искали да си решат проблемите по бързия начин, даже ако това няма да доведе до развитие…

Така и петимата мъдреци изпълнили предназначената им мисия на този свят…

Умей да се изкачиш нависоко и да видиш краткия път.
Умей да разрешиш на другите да вървят по собствения си път.
Умей да признаеш за Мъдреци всички – всеки път е важен и достоен за уважение.
Умей да виждаш и отвъд финала – там винаги има продължение.
Източник: www.spisanie8.bg