Въпреки че възприемаме емоциите като стихия, която трудно можем да контролираме, те все пак следват определени правила, твърди психологът проф. Нико Фрейда.

Той е формулирал 12 закона на емоциите на базата на психологически изследвания, продължили десетилетия. Като всички други и тези закони имат своите изключения, но като цяло са валидни през повечето време и за повечето хора.

Вижте ги:

1. Законът за ситуационното значение

Съгласно този закон емоциите произтичат от ситуации. Като цяло един и същ тип ситуации провокират един и същ тип емоционална реакция. Загубата и раздялата ни карат да скърбим, успехите и печалбите ни правят щастливи, а страшните неща ни плашат.

2. Законът за загрижеността

Чувствата, които изпитваме, се дължат на нашата загриженост към нещо, което ни интересува, без значение дали е предмет, дали сме ние самите или друг човек. Емоциите ни се пораждат от тези конкретни цели или загриженост. Ако не сме заинтересовани, ние не бихме чувствали нищо.

3. Законът за видимата реалност

Всичко, което ни изглежда реално, може да предизвика нашия емоционален отговор. Иначе казано, начинът, по който интерпретираме или анализираме дадена ситуация, ръководи емоцията, която чувстваме (погледнете закони 11 и 12). Основната причина някои книги, филми и пиеси да не ни провокират емоционално се дължи на това, че в известен смисъл не откриваме истина в тях. Това обяснява и защо се затрудняваме да изпитваме емоция към неща, които не са пред очите ни, не са очевидни. Пример за това е случай, в който мъката не ни покосява в момента, в който разберем за смъртта на близък човек, а когато решим да му звъннем, забравяйки, че той е починал.

4, 5 и 6. Законите за промяната, привикването и чувството при сравнение

Законът за привикването се характеризира с това, че в живота свикваме с обстоятелствата, независимо какви са те, разбира се с някои изключения, посочени в закони 7 и 8. Следователно, емоциите реагират най-лесно на промените, което означава, че винаги сравняваме това, което се случва, с относилно стабилна референтна рамка (тоест това, с което вече сме свикнали). В резултат емоциите ни отговарят с най-голяма готовност на промените, отнасящи се към тази референтна рамка.

7. Законът за хедонистичната асиметрия

Има някои непосилни за нас обстоятелства, с които не бихме могли да свикнем никога. Ако те са достатъчно лоши, просто е невъзможно да избягаме от негативни емоции като безпокойство и страх. От друга страна обаче с течение на времето положителните емоции избледняват. Независимо от това колко лудо влюбени сме или колко голяма е печалбата ни от лотарията, положителните емоции като удоволствието например, се изплъзват винаги.

8. Законът за запазване на емоционалната инерция

Истината е, че времето не е в състояние да излекува всички рани. Ако го прави, успява само косвено. Събитията могат да запазят своята емоционална сила с годините, ако не ги преживеем отново и не им направим преоценка. Само това – преживяването отново и преоценката, е единственото, което намалява емоционалния заряд на дадено събитие. По тази причина събития, които не се преоценят, като раздяла, провал при изпит и други, запазват своята емоционална сила през десетилетията.

9. Законът за затварянето

Често начинът, по който реагираме на своите емоции, е абсолютен. Емоциите предизвикват незабавни действия и не търпят обсъждане, завладяват ни напълно и решително ни изпращат в определена посока до следващия момент, когато друга емоция пък не ни изпрати в противоположната.

10. Законът за грижата за последствията

Обикновено човек мисли за последствията от емоциите си и съответно ги модифицира. Гневът, например, може да предизвика насилие между хората, но по принцип те се въздържат от порива си да се убият един друг… Вместо това те крещят или тихичко се отдават на гнева си. Обикновено емоциите провокират определен тип реакция, но в повечето случаи хората успяват да моделират размера на тази реакция.

11 и 12. Законите за най-лекия товар и най-голямата печалба

Емоционалното въздействие на дадена ситуация или събитие зависи от неговото тълкуване. Различната интерпретация на определена ситуация може да промени емоцията. Законът за най-лекия товар се характеризира с това, че ако човек успее да промени тълкуването на определена ситуация, той ще може да облекчи отрицателните си емоции. Бихте могли например да намалите до голяма степен страха си от финансова криза, ако си създадете илюзия, че тя няма да ви засегне. Но е вярно и обратното: ако определена ситуация може да се интерпретира като положителна, тя съответно ще доведе и до позитивна емоционална печалба.

Според проф. Фрейда тези закони имат своите изключения, но пък дават отлична отправна точка, която осигурява много полезен начин, по който да разсъждаваме за емоциите си, а също и да ги изследваме.

Нико Фрейда (1927 – 2015) е един от съоснователите на Международното общество за изследване на емоциите, професор по психология в Университета на Амстердам (1965 – 1992), член на Холандската кралска академия на науките, както и член на Американската академия за изкуства и науки. Той ще бъде запомнен като основна движеща сила на съвременните изследвания на човешките емоции.

проф. Нико Фрейда

По статията работи: Ина Фенерова
Източници: PsyBlog, emotionresearcher.com, https://psychology.framar.bg